Бившият треньор на ЦСКА, Александър Станков, никога не се е притеснявал да изрази своето мнение по наболелите теми около столичния гранд, както и около родния футбол генерално. В интервю пред Nostrabet.com той сподели вижданията си след успеха на „червените“ за Купата на България срещу Черно море.
Според Станков оценки за бъдещето на Александър Томаш трябва да се правят след края на сезона. Специалистът смята, че в клуба се правят стъпки напред по отношение на повишаването на професионализма, но има още много какво да се желае.
Здравей, Сашо! Ключова победа за ЦСКА преди дни за Купата. Дава ли тя малко спокойствие за доста критикувания Александър Томаш?
– Има още един мач по пътя към спечелването на трофея. Трябва да се мине и през последния дуел срещу най-тежкия съперник, в лицето на Лудогорец. Внася се известно спокойствие, но е важно да се спечели самата купа.
Какво мислиш за представянията през втората част на сезона? Наблюдава се една голова немощ сякаш – отрази ли се напускането на Коалипу?
– Общо взето представянията са колебливи. Редуват се някои малко по-добри игри с по-слаби такива. Няма постоянство в представянето. Трябваше да бъде премислено как ще изглежда атаката още преди трансфера на Коалипу, така че няма място за оправдания. Тези неща се преценяват много по-рано, за да може да не се усеща такава липса.
Какво мислиш за Йоанис Питас и успява ли той ефективно да замени Коалипу?
– По принцип Питас се вижда, че е качествено попълнение, но не мисля, че той е човекът, който сам да реши проблема в атака. Той е едно от решенията, но не е пряк заместник на французина. Мисля, че в комбинация с нападател, който прилича на Коалипу, нещата биха изглеждали по-добре.
Александър Томаш говори често за доминация, но тя сякаш е стерилна. Той спомена, че винаги трябва да се следва план „А“ на терена, но липсват ли му изпълнителите, за да бъде толкова догматичен в подхода?
– На ЦСКА му отива доминиращ стил, в който да се владее топката, да се доминира на терена, да се контролира темпото, да пресира високо, да задушават контраатаките на съперника и прочие. Това обаче зависи именно от изпълнителите, както казваш ти. Едно е да искаш да следваш план, друго е реалността и затова един треньор трябва понякога да бъде малко по-гъвкав, за да прави някои корекции. Виждаме, че дори големите тимове в света, които не се съобразяват със съперниците, изпитват някои трудности понякога. Говорим за Реал Мадрид, Ман Сити и прочие. В някои моменти липсват ключови фигури, което налага дори и на тези клубове да сменят стратегията.
Знаем, че търпението в ЦСКА не е много по принцип, въпреки че към Томаш се проявява известна снизходителност. Смяташ ли обаче, че феновете може би не трябва да правят трагедия от всеки резултат?
– Просто търпението никога не е много в клуба. Изискват се резултати, но и добра игра, повече зрелищност в представянията. Това са неща, които няма как да се променят. Бих казал, че Томаш има добър комфорт, спрямо предишни наставници. В крайна сметка зависи от резултатите. Ако преди се считаше за успех да вземеш титлата и купата, сега само купата си е сериозно постижение. Има спад в критериите даже.
Какво е личното ти мнение за позицията на Томаш?
– По принцип за мен трябва да се изчака края на сезона, преди да се правят генерални равносметки. Не е тайна, че Томаш е израснал при мен, мое момче е и винаги съм имал по-специално отношение към него, но в ЦСКА няма място за сантименти и дългосрочни планове. Резултатите са определящи за треньора. Да изчакаме края на сезона и да говорим.
Говорили сме преди за структурата и прозрачността в клуба. Вижда ли се някакъв напредък в това отношение?
– Коментирал съм го и с други хора, да, има известни стъпки в правилната посока, но за мен ръководството още се лута в джунглата на българския футбол и не може да намери верния ход и начин на работа. Мисля, че още не са добре ориентирани в ситуацията и има много какво да се желае. Би трябвало на този етап да се знае каква е стратегията за лятото и да се действа по нея. Би трябвало да се знае кой ще е треньор, кои футболисти ще напуснат и какви ще се купуват. Не мога да твърдя, че това не се прави, но за мен вече трябва да са изяснени много от нещата и за следващата кампания.
Поглеждайки по-генерално към първенството, може да отчетем добрия пример на Арда, който използва преимуществено българи и се бори за тройката в класирането. Може ли това да е отправна точка за други клубове от подобен и по-нисък ранг?
– Това е хубав въпрос. Арда е добър пример, наистина. Дори и отборите, които преследват високи цели трябва да намерят баланс между чужденци и българи. Аз винаги съм на мнение, че трябва да търсим качествени чужденци, но и да се дават шансове на българи. Аз лично не виждам защо тимовете, които се борят за оцеляване или за влизане в А група, трябва да използват толкова чужденци? Каква им е идеята и за какво става въпрос изобщо?
Трябва ли този пример да дойде и от грандовете, тъй като всички очакват, че Левски и ЦСКА ще са водещите школи у нас?
– За мен би трябвало да се дава шанс на българи и да има повече търпение към тях. Дори и да излизат таланти, ако не им се дават шансове, те няма как да се развиват. Аз също съм бил чужденец дълго време и за мен чужденците трябва да са с класа над местните, за да си струва да бъдат привлечени. Те трябва да вдигат нивото на родния футбол, пък дори и да се плащат повече пари за тях.
Вили Вуцов беше излязал с изказване и за треньорите в България, споменавайки за случай с треньор-чужденец в Б група. Какво може да направи БФС по темата?
– Може да се направят много неща, но у нас всичко става само с краен радикализъм, закони и ограничения. Вили Вуцов е прав за много неща. Всички го мислят за луд, но той казва неща, които не са удобни на много хора. У нас, когато говориш истината, никак не си добре приет. Хубаво е, че още има такива хора, които да казват нещата в прав текст.
Няма коментари.