Иван Глухчев е една от големите легенди на Ботев Пловдив. Като футболист той е част от шампионския отбор на клуба, а като треньор извежда ботевци до среброто в елита и три пъти до бронза.
В интервю за Nostrabet.com Иван Глухчев казва кое му харесва в любимия му клуб и кое не му прави добро впечатление, разкрива как е възможно да бъде решен казуса с Неделев и какво означава за него Ботев.
Г-н Глухчев, как видяхте Вашия Ботев през изминалото първенство?
– Ще ви кажа нещо, което меко казано ме разочарова в нашето първенство като цяло, а се налага като тенденция. Не знам по какъв критерий се вземат чужденците, но не ми харесва това, което се прави, не само в Ботев. Имам чувството, че се привличат на килограм, вместо да се дава по-смело път на наши млади играчи.
Значи ли това, че фланелката на Ботев е „тежка“ за настоящите му чужденци?
– Не мога да кажа, че съм особено впечатлен от тези, които играха за Ботев през пролетта. Аз не съм против чужденците, но само, ако са стойностни и превъзхождат нашите играчи.
Но Ботев е сред отборите, които налагат и свои юноши.
– Ето това е хубаво и похвално, 3-4 наши момчетата вече са титуляри. Ботев винаги е бил силен със свои кадри и е зависим от своите кадри. През годините винаги сме налагали и развивали наши момчета, привличали сме, разбира се, и определен брой играчи от други клубове. Надявам се школата ни да продължи да произвежда футболисти за представителния тим на тази прекрасна база.
Какво мислите за новия национал на Ботев?
– Харесва ми Наско Илиев. Той е футболист с качества, прекрасно е, че откри и головата си сметка за националния отбор. Като го гледам, си спомням как Антим Пехливанов водеше нашата атака.
Неяснотата около Неделев вълнува и притеснява с основание от месеци ботевистите. Вашият коментар?
– Непонятна тема за мен. Необяснимо е и не разбирам това мълчание на ръководството. Не знам какви са ходовете на шефовете – да го продадат и да вземат пари за него, или да го задържат. Знаете, че покупко-продажбите са неизменна част от футбола, който отдавна се е превърнал и в бизнес.
Как може да се реши казуса с Неделев в полза на клуба?
– Единствено собственикът може да се наложи и да реши еднолично, да направи така с новия договор на Тошко, че той да остане доволен. Да разбере, че е оценен, а това няма как да е друго, предвид безспорните му качества на футболист и лидер.
Виждате ли нещо в играта на Тошко Неделев от големия Петър Зехтински?
– Виждам, да. Тошко има матиращия пас, с който разсича отбраната и извежда свои съотборници на чисти позиции. Тошко е като Петьо – лидер, има и харизма. Много искам да остане, той се намира в златните години за един футболист и ще води Ботев нагоре.
Как приемате доминацията на Локомотив в Пловдив?
– Локо е с едни гърди напред сега и аз им пожелавам да продължават по същия начин. Помня какви дербита сме играли с тях, бяха гордостта на Пловдив, сега е същото. Но съм убеден, че Ботев ще си върне славата и рано или късно ще стъпи на краката си.
Мачовете на двата пловдивски гранда може да следите на живо в сайта на bet365 спортни залози, където разполагате с високи коефициенти и разнообразни маркети за своите прогнози.
Г-н Глухчев, ще успее ли съгражданинът Ви Ясен Петров да извади държавния тим от пропастта?
– Познавам Ясен, с него съм на „ти“. Той е наше момче, ботевист, не съм му бил треньор, но зная, че е интелигентен мъж, с който е удоволствие да разговаряш. Ние сме много близки, дъщеря ми му е била кума на сватбата, той ми вика бате Ванко. Смятам, че Ясен ще вдигне нивото на националния, но му трябва време и бих се радвал, ако му го дадат.
Кои са силните качества на Ясен Петров?
– Освен че му е ясна играта, силата му е, че е диалогичен и има верен подход към хората, с които работи. Дано не се намесят странични фактори, които да му пречат на работата.
Да се върнем пак към Ботев. Бихте ли казали, кои са най-добрите му футболисти, които сте тренирали?
– Те не са един или двама. Пет години бях треньор на един голям Ботев, който играеше атакуващ и романтичен футбол, но основите на този отбор ги положихме още преди години с покойния Динко Дерменджиев, на който бях пет години помощник. В този отбор бяха ботевисти – Петьо Зехтински, Славчо Хорозов, Сашо Иванов, Бог да го прости, Георги Славков, лека му пръст, Коце Костадинов, Митко Аргиров, да не изреждам още. С Георги Славков бяхме до последно заедно преди да почине, с Петьо Зехтински и досега сме заедно. С него сме на „ти“, тъй като си допадаме по характер, манталитет и разбирания за футбола.
Спират ли Ви още хора по улиците в Пловдив, както преди?
– Спират ме, и то редовно по главната. Няма ден да не ме спират. На всеки обръщам внимание, защото смятам, че аз не съм по-голям от никой. Говорим си за Ботев, обсъждаме и други теми. Радвам се, че отделям внимание на тези хора и ми е приятно, че и те отделят внимание на мен.
Скоро ще е готов Колежа. Ще Ви видим ли там?
– По този въпрос ще кажа: Дай боже, да стане колкото се може по-скоро. Човек, обаче не бива да си прави дългосрочни планове, вече съм на години, а и тази пандемия…
За финал. Какво е за Вас Ботев, г-н Глухчев?
– Знаете ли, когато Георги Генов-Джогата, лека му пръст, ме взе навремето в отбора като футболист от Велинград, ми каза: „Ботев е като троскота, тази жива трева. Колкото повече го скубят, толкова по-дълбоки корени пуска.“. Това означава, че Ботев го е имало, има го и ще го има. Това е един велик клуб и аз съм щастлив, че останах завинаги свързан с него.
Няма коментари.