Ливърпул практически се сбогува с мечтата си за спечелване на 20-а титла в Англия през този сезон, след като отстъпи с 0:2 като гост на Евертън в отложен мач от 29-ия кръг на Висшата лига. „Червените“ контролираха топката през повечето време и създадоха някои добри шансове за гол, но домакините бяха клинични пред вратата на съперника си и записаха едва четвъртата си домакинска победа в мърсисайдското дерби от 2004-а година насам.

Всъщно Евертън не бе печелил на „Гудисън Парк“ срещу вечния си съперник от 2010-а година насам, но Джарад Брантуайт даде надежда на феновете, че това ще се промени с гол в 27-ата минута. Защитникът бе точен с удар от упор, който не остави шансове на вратаря на Ливърпул Алисон Бекер, дошъл след груба грешка в защитата на гостите.

След паузата Евертън прие играта напълно в своята половина, но „карамелите“ се добраха до втори гол в 58-ата минута, когато Доминик Калвърт-Люин скочи най-високо след центриране от корнер и с глава бе точен за 2:0.

До края на мача Луис Диас имаше отлична възможност да вкара поне почетен гол за „червените“, но ударът му намери гредата зад блестящия в този мач Джордан Пикфорд.

Така втората шампионска титла при Клоп изглежда мираж в последния сезон на германеца начело на тима – „червените“ са на три точки от лидера Арсенал и на една пред шампиона Манчестър Сити, който обаче е с цели два двубоя в резерв, четири кръга преди края на кампанията. Евертън от своя страна е вече на осем пункта от зоната на изпадащите и ще доиграе по-спокойно сезона. В следващия кръг Шон Дайш и компания посрещат Брентфорд, докато Ливърпул гостува на Уест Хем Юнайтед.

Ливърпул беше изключително слаб (отново)

Едва ли много фенове на „червените“ са си представяли, че любимият им отбор можеше да започне толкова слабо последното градско дерби в ерата на Юрген Клоп. Всичко по-малко от три точки в този мач за Ливърпул щеше да се счита за провал и абдикация от битката за титлата. Е, точно това се случи.

Ужасното начало завърши с гол в полза на Евертън, когато Джарад Брантуайт откри в 27-ата минута в повече от обърканата защита на гостите. След като Ливърпул допусна още един „евтин“ пряк свободен удар, Брантуайт спечели въздушния двубой в наказателното поле, въпреки че не отигра добре топката. Впоследствие кълбото беше изчистено от Алексис Мак Алистър само до границата на пеналтерията. Трент Александър-Арнолд пък напълно се размина да доизчисти с глава, което позволи на Евертън да върне топката обратно в наказателното поле. Джак Харисън насочи топката към Бен Годфри, чийто удар бе блокиран от Ибрахима Конате. След това стана разбъркване и нито Конате, нито Мак Алистър разбраха кой трябва да пресече топката, която се оказа в Брантуайт и той този път не сбърка.

Евертън заслужи преднината си, докато Ливърпул беше оставен просто да гледа невярващо. „Червените“ спечелиха само 25 процента от единоборствата през първото полувреме. В най-важния си мач за сезона, в мърсисайдско дерби, което трябваше да спечели, отборът на Клоп беше плах, страхлив и отново не успя да влезе добре в двубоя.

Трябва ли да виним нападението на Ливърпул и колко още може да се разчита на Дарвин Нунес?

Дарвин Нунес – Луис Диас – Мохамед Салах. Тройката в нападение за Ливърпул е колкото силна, бе толкова и толкова слаба в този случай. И тримата имаха своите сериозни шансове да отбележат, но никой от тях не го направи.

След като Евертън поведе, Ливърпул най-накрая започна да играе атакуващ футбол и да прилича донякъде на себе си. Кулминацията беше в множество отлични положения, но, както в случая при поражението с 0:1 от Кристъл Палас, „червените“ бяха разочаровани от завършващите удари на своите звезди и липсата на хладнокръвие пред противниковата врата. Все едно бяха сковани и притеснени.

Когато Нунес пое топката на скорост в 35-ата минута, вратата зейна, но вместо да завърши клинично, уругваецът прати топката в краката на Джордан Пикфорд. Диас направи същото минути по-късно. Макар ситуацията да бе малко по-сложна, играч от неговия калибър би трябвало да се справи доста по-добре. Отново ударът му бе право в Пикфорд.

Първият шанс на Салах дойде чак в последните минути на полувремето, но той също така не беше обул головите си обувки. Подаване на Нунес намери Салах в центъра на наказателното поле. Първият му удар беше блокиран, а вторият мина безопасно над гредата.

Тази ефективност на Ливърпул пред вратата на съперника се изпари през последните седмици, а това съвпадна и със спада им формата, като Нунес и Салах страдат най-много от този факт. Въпреки положителните знаци срещу Фулъм, на „Гудисън Парк“ те се върнаха към най-лошите си навици, които са развили. А това им струваше много.

Ще бъде грешка, ако посочим с пръст конкретно един определен играч и да го обвиним след такъв тип представяне на целия отбор. Но това не е изключение в един мач, това е историята на един нападател, който беше закупен за 100 милиона евро. Някои може да кажат, че Дарвин Нунес има добра успеваемост пред гола. Е, когато попаденията обаче липсват през последните няколко седмици, за какво успеваемост изобщо говорим? Уругваецът няма попадение след победата над Шефилд Юнайтед на 4 април. Големите мачове срещу Манчестър Юнайтед и Кристъл Палас минаха без да видим изписано името му на таблото, въпреки че имаше редица възможности да го направи.

След това, най-лошото от всичко, той пропусна златния шанс да върне „червените“ в мача в края на първото полувреме на „Гудисън Парк“, стреляйки право във вратаря, точно както направи срещу Палас. Колко наистина скъпо може да струва… Ще може ли Ливърпул някога да се състезава за големите отличия с номер 9, прахосвайки десетки положения като Нунес? След почти два сезона, може би трябва да си признаем, че не.

Време е ли Мохамед Салах да си тръгне?

Представете си този сценарий: най-добрият ти играч, който печели най-много пари (350 000 паунда на седмица), е в лоша форма, откакто се завърна след тежка контузия на бедрото и всъщност не приличаше на себе си от дълго време. Освен това той ще навърши 32 години в края на сезона. Договорът му изтича след 12 месеца и подновяването няма да бъде нито лесно, нито евтино. И тогава клуб от Саудитска Арабия казва, че е готов да даде повече от 100 милиона паунда за него и ти предлага решение на проблема, още преди той да е започнал.

Трябва ли тогава Ливърпул да продаде Мохамед Салах през лятото, ако Ал Итихад се върне с подобна оферта, както миналото лято?

Алтернативата е мърсисайдци да продължат да му плащат огромната заплата, но без никакви гаранции, че ще върне формата си и, че ще подпише нов договор.

Това ли беше най-важният мач на Евертън през сезона?

Отборите на Шон Дайк може и да са известни, че са майстори на статичните положения, но тяхната доминация срещу Върджил ван Дайк и колегите му в защита дойде като изненада.

Евертън тормозеше Ливърпул от свободни удари и корнери, като и двата гола паднаха по този начин. За първия Брантуайт стреля под Алисон на задната греда, след като гостите не успяха да изчистят топката на няколко пъти. Второто попадение беше от специалитети на Дайш: отлично изпълнен ъглов удар на Дуайт Макнийл, отново към втора греда, завършен по най-добрия начин от Калвърт-Люин.

Английският нападател напомни за най-добрите си години, когато скочи, така че остави Ван Дайк „залепен“ за тревата. Той вече има три гола в последните си четири двубоя за „карамелите“.

След само половин час игра отборът на Дайш беше спечелил удивителните 75 процента от единоборствата. Те започнаха добре, влязоха под кожата на Ливърпул и спечелиха битките си, както Дайш беше поискал преди мача. Това беше най-доброто представяне на Евертън за сезона, огромна победа в битката им за оцеляване и се дължеше най-вече на тяхната борбеност.

Краят за този Ливърпул е близо и не е никак хубав

Таза загуба не е просто едно поражение. Чувството е за край на всичко, за което този отбор се е борил през всичките тези години в ерата на Юрген Клоп. Винаги може да очакваше да паднеш по някакъв странен начин в хода на сезона тук и там, но такова посредствено представяне в дерби, което е нож с две остриета е най-тревожният знак, откакто Клоп обяви напускането си.

Това е същият Евертън, който преди малко повече от седмица, загуби с 0:6 от Челси… И все пак Ливърпул не беше победен от „карамелите“, а и от самия себе си, когато не пожела да реализира своите множество ситуации.

Феновете на Ливърпул имат право да бъдат разочаровани не само за едно и две неща след мача на „Гудисън Парк“, като не на последно място, че последното дерби на Клоп завърши с горчиво поражение, но и че цялата му кариера на „Анфийлд“ ще се изпари във въздуха. От избора на отбора до смените, това не беше типът „хеви метъл“ футбол, който всички са очаквали.

Твърде много мачове? Твърде много контузии? Липса на мотивация? Кой знае, но краят е близо и не е изобщо хубав.

Приключиха ли надеждите на Ливърпул за титлата във Висшата лига?

Едва ли много фенове са вярвали, че Ливърпул реално ще се бори за титлата през този сезон. След разочароващата минала кампания. Когато, обаче, резултатите и добрата игра дадоха надежда на всички обичащи този клуб, трябва хубаво да са си подредили мислите, защото сценариите са само два.

Единият е краят на тази ера да завърши с вдигането на 20-ата титла, с която ще се изравниш по брой титли с най-големи си съперник в исторически план. След това, обаче, идва и най-лошото – да видиш как целият ти сезон избухва в пламъци. Е, стана това, което обичайно се случва. Поражение от градския ти дразнител, което разбива всякакви надежди за перфектното изпращане на Юрген Клоп. Всичко стана на пух и прах.

Това не е нещо ново, а се вижда с просто око от няколко седмици насам. С огромния натиск, който се оказва върху отбора в тази ожесточена борба за титлата, която в един момент дори беше в техните ръце, последните четири мача на Ливърпул в Лигата донесоха само една победа, едно равенство и две поражения. Всичко това в допълнение към отпадането от ФА Къп и Лига Европа през последния малко повече от месец.

В сряда вечер „червените“ предоставиха едно от най-слабите си представяния за сезона. Толкова много играчи не изглеждаха на себе си и все едно играеха за Евертън. Единствено Луис Диас може да получи кредит за усилията си от състава на гостите.

Ливърпул трябваше да спечели последните си шест мача и да се надява Манчестър Сити и Арсенал да се подхлъзнат. Те загатнаха, че може да излязат от тежката ситуация с хубава победа над Фулъм с 3:1 в Лондон, но проблемите в защита и атаката, които ги измъчваха през последните седмици, бързо се върнаха. Ако желанието за една грешна стъпка от страна на отборите на Хосеп Гуардиола и Микел Артета беше много, то сега всичко е вече мираж.

Кулминацията на сезона се превърна в кошмар. Битката за титлата изглежда беше твърде голям залък за преглъщане за този нов облик на отбора. Но да стигнеш толкова далеч и да дадеш нещо повече от надежда на своите привърженици, за да се провалиш толкова жестоко, е огромно разочарование. Не е за подценяване и факторът контузии, но това не може да бъде извинение. Това беше дерби и Ливърпул просто не успя да „излезе на терена“.

Юрген Клоп никога не е губил мърсисайдско дерби на „Гудисън Парк“. Сега се случи и това е най-лошият момент и начин, по който да стане. Неговото тъжно сбогуване, което навремето обещаваше дори куадрупъл, изглежда ще завърши само с трофея от Карабао Къп…