Отборът на Ботев Пловдив успя да надделее срещу ЦСКА в София и взе гол преднина за реванша в полуфиналите от турнира за Купата на България.
Успехът на „канарчетата“ е заслужен, а това че е постигнат със спортно-технически достойнства, го прави още по-сладък и значим.
Безспорно е, че това бе най-доброто, което видяхме от „жълто-черните“ едновременно като игрово поведение и резултат в сблъсък с водещ клуб у нас тази пролет, и с основание вдъхва оптимизъм на феновете на Ботев.
За победата причините са комплексни, но основните от тях като че ли изглеждат три – треньорът, звездата и отборната игра.
Да започнем с Душан Керкез, който бе подготвил своите по най-добрия начин за мача и имаше ясен план, който играчите следваха стриктно, без значение от резултата. Беше очевидно, че всеки един от Ботев знае за какво е излязъл на терена и какво трябва да прави във всеки един момент, а освен всичко друго „канарчетата“ издържаха и физически.
При трудните условия за игра – под непрекъснат дъжд и на тежък терен, те не спряха да тичат от първата до последната минута.
И, забележете, почти през цялото време бягаха едни и същи девет полеви футболисти, тъй като Ивелин Попов бе изгонен в 62-рата минута, а двете смени бяха извършени в 74-тата и 78-ата минута. Третата не я броя, защото бе тактическа в добавеното време.
Представете си тогава какъв запас от сили и неизчерпаема енергия са имали Николай Минков, Йонас Там, Антоан Конте, Константинос Балоянис, Джеймс Ето’о, Антонио Перера, Дилан Мертенс, Уме Емануел и Мохамед Брахими.
Това показва също, че Керкез е свършил прекрасна работа и по време на зимната подготовка.
За Ивелин Попов пък каквото и да се каже, би било малко. Тъй като той демонстрира за пореден път, че големите играчи са за големите мачове.
Капитанът бе барометърът на тима. Той търсеше топката, разпределяше я правилно и задаваше темпото, а с отигравнията си даваше самочувствие и спокойствие на съотборниците си.
Подаването му за гола бе запазена негова марка и така могат да подават само най-добрите. Ивелин избра точния момент да изведе на скорост Уме Емануел и да му достави кълбото по такъв перфектен начин, че за нигериеца да остане само да го насочи към вратата, без да се налага да го поема или обработва.
Тук е важно е да се отбележи, че въпреки наличието на коридор, не може да се говори, че това е улеснило Попов. Защото, ако пасът не бе изкусен, топката можеше да дойде по-дълга, по-къса или по-неудобна за Уме, особено при този хлъзгав терен. В случая обаче Ботев имаше късмет, че финалното подаване бе на Ивелин, а не на някой друг.
Малко след попадението Попов проектира с нов фирмен пас и друга голова атака, която впоследствие мина през Уме и Балоянис, преди гръцкият ляв бек да намери на чиста позиция Брахими. Последният обаче не може да улучи кълбото, иначе предвид мястото, на което се намираше, вероятността Бусато да бъде преодолян за втори път бе голяма.
Показаното от Ботев в отборен план пък бе достатъчно за постигане на желания резултат. Желязна тактическа дисциплина, бързо разиграване, активна преса, за да бъде топката върната по най-бързия начин, след като е изгубена, и бързо мислене на всички.
След като Ботев обаче спечели първото полувреме, както казваме за един първи мач от турнирен сблъсък, предстои не по-малко лесната задача преднината да бъде съхранена в ответната среща на 1 май на „Христо Ботев“.
Какво да бъде поведението на „канарчетата“ във втория двубой, ще решава Керкез, но със сигурност те трябва да бъдат компактни в защита, линиите да са близо една до друга и да не се разделят, а разстоянието между централния нападател и последния в защита да бъде възможно най-кратко.
Ако това се получи и играчът на Ботев, намиращ се най-близо до този на ЦСКА, който с топката, го бие бързо, а друг зад него го подсигурява, съществуват предпоставки Ботев да си е свършил наполовина работата.
Защото напред неминуемо ще се отварят пространства, след като се очаква ЦСКА да атакува, и Ивелин Попов ще има възможност да твори, а бързите и експлозивни нападатели на Ботев да се възползват от своята скорост и да търсят завършека на атаките.
И не на последно място, за разлика от първата среща, трибуните по време на втория ще се пукат по шевовете и там тотално ще властва 12-ия играч на „канарчетата“.
Това са техните страхотни фенове, които през годините са давали сили и огромен стимул на „жълто-черните“ за победи, обрати или излизане от трудни ситуации в хода на завързани мачове.