За симбиоза са нужни двама

0
цска сектор г
Снимка: lap.bg

По принцип съединението е хубаво нещо, положително. И в българската, и в световната литература и история има хиляди примери и притчи за това как „заедно можем всичко, а поотделно падаме един по един“. Започвайки още от заветът на хан Кубрат, та чак до съединението през 1885 г. Дори днес като минаваме по жълтите павета на столицата и стигаме до една красива, но изпразнена от съдържание сграда, на която с големи букви пише „Съединението прави силата“. В последните десетилетия от говорещата цветна кутия европейски и световни лидери постоянно ни укоряват, че трябва да сме по-обединени и да се държим за ръце. Французи, германци, руснаци, италианци и каквито още се сетите не спират да пропагандират, че когато сме заедно можем да променим бъдещето си към по-добро.

И сигурно са прави. Моят личен опит, а и на хиляди други мои набори, е коренно различен. В последните 30 години по нашите географски ширини съединението и обединението винаги са само на хартия. Обединени сме във Facebook, на маса, във всеки дом. Но по-разединена нация от нас няма. Не това обаче е темата, макар тази наша черта да е пряко свързана със сюжета на статията.

Днес в кафявото ни медийно пространство за n-ти път се появиха „достоверни информации“, че в ЦСКА се готвело някакво съединение. Шефовете на ЦСКА 1948 били подали първи ръка, а ръководството на ЦСКА обмисляло дали да я приеме. Но като цяло работата била сигурна.

Опитах се да се замисля (нарочно не използвах чичко Google) за кой път слушам тази песен в последните 5-6 години! То не бяха срещи, не бяха моления, не бяха допитвания. И все в името на ЦСКА, видиш ли… Все се мисли за доброто на този толкова изстрадал клуб, а реалността е съвсем друга! Ха де? Може би затова в последните тридесет години през клуба се изредиха знайни и незнайни воини, които всячески се опитваха да убият най-голямата спортна гордост на нашата татковина. Естествено, на нито един от тези чудни бизнесмени през годините не им бе потърсена сметка. Било то от прокуратурата или от съдилищата ни. Здраве да е. И това не е баш темата.

Да се върнем към обединението/съединението. И в природата, и при човеците съединение може да има само между две страни, които не е задължително да влизат в съюз с еднакъв багаж. Да вземем за пример най-свещения съюз – брака. Мъжът може да е много богат, жената да идва от по-скромно семейство. Това няма значение, ако има любов. След като се допълват, всичко друго е без значение. Те се превръщат в едно, за да може да създадат нещо заедно и да работят за едно по-добро бъдеще. И тяхно, и всеобщо.

Но хайде да видим и историята. Тя нали не служела за нищо повече от това да се учим какво да не повтаряме. Идеалът на нашите прадеди – разделена България да бъде едно. Княжество България и Източна Румелия, които съвсем целенасочено са разделени от Берлинския договор, се съединяват на 6-ти септември 1885 г., благодарение на любовта и саможертвите на стотици хиляди българи, много от които заплащат за този идеал с кръвта си. Съединението и в тозе пример е логично, тъй като едно цяло е разделено на две чрез чужди влияния.

Може да погледнем и природата. Там няма субективизъм, а само нагони и истина. Мъжкото търси женското, малкото търси майка си, добитъка си търси стадото. Така е било, така и ще бъде.

И стигаме до София 2022-ра. След шестгодишно паралелно съществуване изведнъж един „клуб“ отново решава, че времето за съединение е дошло… Освен да възкликнме юнашки „УРА“, друго не ни остава. Не се плашете ако логиката ви бяга, драги читатели. Не сте сами. Тук моментално изникват няколко въпроса:

– Какво може да предложи ЦСКА 1948 на ЦСКА? Фенове, история, футболисти, стадион? Какво общо има тази циркова трупа с ЦСКА? Да, тук има явна неравнопоставеност. Но няма и как да е другояче, когато едната страна пледира за някакви чест и достойнство, а в същото време не спира да хули и да плюе по ЦСКА?

  – Защо изобщо бе създаден ЦСКА 1948, а финансовите му благодетели и собственици не успяха да намерят обща дума с ЦСКА? Нали винаги всичко се върши само и единствено за бъдещето на отбора?

 – През последните години много хора се доказаха като върли анти-цесекари. Какво се промени сега и мислят ли си, че могат да бъдат приети на ст. „Българска армия“. Дотам ли стигнахте, бе?

 – Как така днес си радетел за „правда, свобода и истина“, а утре си готов да се завъртиш и наведеш, само и само за да си повярваш сам, че не си най-големия ненормалник (буквално)?

Та така. За пореден път единственият коректив и истински актив на четирите букви си остават феновете. Търпението в Борисовата градина отдавна е на нула, даже ако не е и на минус. „Червените“ фенове са достатъчно умни (поне по-голямата част), за да не вярват на медиите (и липсата на такива) в България, така че няма проблеми. Само не ги правете на идиоти. Цесекарите в България не се славят с особено къса памет, което не е никак българско, ама каквото такова. На „Армията“ има предостатъчно комплексирани хора, които за 6 май така и не разбараха къде се намират и какво точно трябва да правят.

Видяно 16 пъти
Божидар Тодоров
Божидар ТодоровБожидар е работил дълги години в спортни медии, където е отразявал най-различни спортни събития от родния и чуждестранния спорт. Неговите публикации са известни още, когато имаше Еврофутбол и сп. МеридианМач
Коментирай

Няма коментари.