Време е всеки да избере страна

0
димитър бербатов мартин петров
Снимка: lap.bg

Остават точно 5 дни до провеждането на извънредния Конгрес на БФС. На 12-ти октомври в зала 1 на НДК ще се решава краткосрочното, а може би и дългосрочното бъдеще на родния футбол. Изборите за президент на БФС включват шестима кандидати, но на всички ни е ясно, че битката ще се сведе реално до двама – Димитър Бербатов и Борислав Михайлов.

Ако четете този текст, то има голяма вероятност да сте прекарали известен период в България през последните 10-15 години и да сте наясно, че блатото, в което се намира бългрският футбол, а и спорт, не е от тогава. Това е процес, който си върви с пълна сила от близо три десетилетия. Инерцията, която е била набрана от предишния строй, вече я няма. И това най-ясно се вижда в успехите на националния ни отбор. Или по-скоро тоталната липса на такива. От 2004-та изтече бая вода. Държави, които тогава са се казвали по друг начин или не са съществували, сега се опълчват смело срещу „лъвовете“, че дори ни бият и играят на европейски и световни първенства.

Тук изниква въпросът кой е виновен? Боби Михайлов и кликата около него? Или пък президентите на родните клубове, голяма част от които са в изпълкома на БФС!!! Или пък играчите? Слабо поколение след слабо поколение. Слаб треньор след слаб треньор. Знае ли човек… За последно Националният стадион „Васил Левски“ бе прилично пълен в мача срещу Хърватия по времето на Любослав Пенев през 2014-та. Оттогава насам срещите на „трикольорите“ предизвикват толкова интерес, колкото срещите на Славия и Локомотив (София) взети заедно.

Дали Бербатов е решението? Само времето ще покаже. Лошото е, че в момента върви една изключително подмолна кампания, в която са впрегнали сили знайни и незнайни хубавци, които бавно и сигурно убиват красивата игра на тези географски ширини. Немалка част от водещите медии услужливо дават глас на хора, които се прескачат един през друг да говорят как Димитър Бербатов, Мартин Петров и Стилян Петров нямали нужния опит, за да ръководят БФС. Както е казал Йордан Йовков преди близо век: „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!“. Поглеждайки към невероятния опит, който те имат и натрупаха… виждаме до къде я докарахме.

Реално, ако всичко по предстоящия Конгрес се проведе както трябва, резултатът ще е разгромен. В полза на нападателя. Но в държава, в която няма държавност, нещата отдавна не се случват така, както би трябвало! Но на Бербатов това трябва да му е пределно ясно. Кокалът не се пуска лесно, а схемите, които се въртят в Бояна и на ул.“Цар Иван Асен“ са ясни и на малите хлапета. Същите тези малки хлапета, които все повече и повече се отдалечват от играта. И как да ги виниш, имайки предвид крайния продукт, който им бива предлаган по родните стадиони…

Та да се върнем на избора. От едната страна стои власт, която всячески се опитва да се омотае в още повече власт. Златното поколение от ’94-та отдавна е изчерпало всякакъв кредит на доверие. Гениални футболисти, които направиха много повече за разрухата на футбола в България, отколкото го издигнаха през онова лято в САЩ. Разбира се, с малки изключения.

От другата стои новото. Неизвестно, но ново. „Трите коня“ направиха кариери и имена по Европа, които няма да бъдат повторени скоро. Скоро-скоро, може би в следващите 20 години. Горе-долу толкова ще отнеме на българския футбол, ако започнем от утре, да почне да произвежда истински и готови футболисти. Това ново обещава да тръгне по друг път. А този път е изключитлено занемарен. Представете си две пътеки. Две селски пътеки. По едната се върви всеки ден и тя се казва „Пътеката на лъжата“. Но пък е изключително лесна. Лъжеш, мажеш и всяко чудо за три дни. По другата пътека обаче не е стъпвал човешки крак от също толкова време. Обрасла, неравна, криволичеща… Даже е трудно да се повярва, че все още има пътека там. Но това е „Пътеката на истината“. Ще трябва да мине много време, за да се сменят композициите. Ще се строшат много косачки и много коси, докато се окосят поникналите храсталаци и треви. Някои ще бъдат нахапани от притаилите се змии, които няма да бъдат никак доволни от факта, че някой им разваля алъш-вериша. Те ще настояват хората да си ходят по онази, доскорошната пътека. А те да си лежат на сянка ниско долу и да се вричат във вярност на хора с изкуствени коси и шкембета, вървящи три метра пред тях.

Затова е много важно всеки, който има право на глас, да излезе и да го каже публично. Кой кого подкрепя. Няма значение защо! Хората ще разберат. Но е важно да остане за историята и да се знае кой е избрал едната пътека, и кой другата. И когато дойде Армагедон – “ Suum cuique“.

Видяно 18 пъти
Божидар Тодоров
Божидар ТодоровБожидар е работил дълги години в спортни медии, където е отразявал най-различни спортни събития от родния и чуждестранния спорт. Неговите публикации са известни още, когато имаше Еврофутбол и сп. МеридианМач
Коментирай

Няма коментари.