Едва два кръга от родното първенство са изминали и вече е пределно ясно тоа, което всички подозираха и знаеха – ЦСКА отново е ялов. Вчера „Армейците“ завършиха 1:1 в столичното дерби с Локомотив София. Мачът в столичния квартал „Надежда“ премина под знака на абсолютното незнание, неможене и нежелание от страна на възпитаниците на Саша Илич. Сърбинът, разбира се, няма вина за нивото на футболистите и за това, че всичко повече от три точни паса по посока противниковата врата е мираж.
Илич знаеше пределно добре с какво се захваща и какви критики ще търпи, ако играта на ЦСКА не претърпи някаква промяна към по-добро. Да, от два официални мача няма как да правим каквито и да е изводи. С тези футболисти, много от които бяха част от онзи майски финал срещу Левски, нито един фен на ЦСКА няма как да очаква светло бъдеще. Легендата на Партизан трябва да получи нужното време, но и това е по-скоро в графата утопия. Икони и любимци на червената общественост като Любо Пенев и Стойчо Младенов бяха употребени и изхвърлени от аматьорското ръководство на ЦСКА, какво остава за един чужденец. И все пак надеждата умира последна, макар за ЦСКА „Надежда“ да се превръща в непревземаема крепост.
„Червените“ не са си тръгвали с победа от ст. „Локомотив“ от далечната 2006-та!!! За тези 16 години двата отбора изпаднаха по долните лиги, „железничарите“ играха повече си домакински мачове с „Армейците“ на Националния стадион. Малкото пъти, в които официален мач между двата столични отбора се провеждаше в „Надежда“, ЦСКА или падаше, или достигаше до измъчен равен. Локо София си се превърна в нещо като кошмар за „червените“ – 7 победи в официални мачове за последните 12 години.
Излзиайки от тази черна за „червените“ статистика, вчерашното равенство няма как да се приеме като изненада. 31-кратните шампиони на България (или по-скоро тези, които разхождат великата тениска), нямаха никаква идея как да подредят атаките си, как да застрашат противниковата врата при статично положение или още повече как да наложат някакъв истински натиск, който да пречупи „железничарите“. Безидейни до костния си мозък – това са играчите на ЦСКА. За пореден сезон (макар и да е много рано и да сме длъжни по презумция да дадем време и шанс), ЦСКА няма стил. В защитните линии няма стикованост, няма правилна подредба, препредаване на противникова нападатели, прекъсване в зародиш на атаките, няма агресия и умни и задължителни нарушения, дори с цената на жълт картон. Халфовата линия няма никаква креативност – безкрайни пасове по ширина на игрището, безсмислени залъгващи движения, които не минават дори при петикласници, почти всеки опит за пас по въздух над 30 метра е с условна присъда. Стигаме и до нападението. Там далечните и туповни удари по посока вратана на чуждия страж са забранени, спиранията на топката се превръщат в къси пасове, липса на каквото и да е позициониране, битката на втория етаж е загубена още в зародиш.
В четвъртък ЦСКА гостува на поредното футболно джудже – северномакедонския Македония Гьорче Петров. Реална разлика в класите няма, моето лично убеждение е, че към този момент марката и името на ЦСКА ще направят разликата. Инерцията от последните две години, която ЦСКА успя да култивира в Европа, също ще трябва да помага. Освен да се надяваме, че по-добрите времена предстоят, няма какво да се направи. Организираните фенове ясно покзаха своето мнение за случващото се в любиия им отбор и това е най-малкото, което заслужава това ръководство. Колкото и да се опитват да ви убедят в другото честните и безпристрастни имитации на спортни медии в България.
Няма коментари.