Съпругата на Шумахер се заключвала в тоалетната, за да го остави да спи

0
Михаел Шумахер
Снимка: Twitter

В най-новия документален филм за Михаел Шумахер, първият седемкратен шампион във Формула 1 е показан не само като велик състезател, но и като безупречен семеен човек. Почти всички членове на клана участват в създаването на филма: бащата Ролф, братът Ралф, съпругата Корин и децата Мик и Джина-Мария, като всеки от тях споделя най-ценните си спомени и чувства към Михаел. Така че видяхме и човешката страна на пилота, и изглежда, че сега той е по-близък на всички, които са гледали филма.

Вероятно всички знаят невероятната история на Корина и Михаел: те се запознават на парти на младежка програма на Mercedes, а момичето по онова време излиза с главния съперник на Михаел – Хайнц-Харалд Френцен. Отначало бъдещият шампион не искаше да се намесва в отношенията с другия състезател, но скоро двойката се разпада (поради нежеланието на Ха-Ха да има деца) и и след това бъдещият най-успешен немския пилот в историята получава Корина.

Следват сватба през 1995 г., първо дете през 1997 г., молба по радиото да „целунеш Корина от мое име“ веднага след спечелването на легендарната титла с Ferrari, безкрайна подкрепа от страна на семейството и дори закупуването на скъпо имение в Швейцария, специално за да предпази Корина и децата от очите на обществеността.

Но във филма Корина споделя някои трогателни и сладки (и затова изключително ценни) нови истории – те разкриват Шумахер по съвсем различен начин. Вече знаем защо той я спечели и как тя преживя периодите на дни и нощи, в които работеше, за да върне Ferrari на върха.

„Имах голям късмет да го срещна – той е най-милият и очарователен човек на света. Веднъж сготвих вечеря за рождения му ден – само че след това той ми помогна да почистя и да измия отново всички чинии. И си помислих: „Какъв страхотен човек!“ И да, той беше много хумористичен и затова ме спечели.

Обикновено пристигаше пръв на партитата и си тръгваше последен. Той обичаше да се забавлява! Толкова много се смяхме и просто се забавлявахме. Децата все още си спомнят колко много се забавлявахме. Михаел обичаше да хвърля хора в басейна. Всички се озоваха в басейна – това беше любимото му занимание. Дори на нашата сватба някои хора се озоваха в басейна!

Влюбих се в него просто защото беше прекрасен човек. Чувствах, че е специален. Дори не мислех, че е велик състезател в зората на великата си кариера. Никой не знаеше какво ще последва“, казва Корина.

„Тя искаше да присъства на състезанието, а аз исках да се увери сама, казва Михаел, след като печели първата си титла в Гран при на Австралия през 1994 г. – И изглежда, че тя отново ми донесе късмет.

„Винаги съм ходила на неговите състезания, разказва Корина в документалния филм за Шумахер. – През всичките тези години. Седях в отборния автобус или някъде в бокса, но винаги се возех с него. Чувствахме се добре заедно. Това беше неговата подкрепа. За него беше важно да знае, че не е сам.

Пътувахме по целия свят, сменяхме часовите зони и трябваше да се уверим, че той спи достатъчно. Денят на Михаел беше планиран почти минута по минута: ставане в определен час, 15-20 минути в банята… Веднъж преди състезанието в Сузука имах безсъние и седях в тоалетната половин нощ, за да не го събудя и да му осигуря добър сън. Просто четях книга там“, допълва Корина.

„От друга страна, когато си бяхме вкъщи и Михаел си тръгваше по-рано – никога не го чух. Той щеше да си тръгне мълчаливо. Но той винаги идваше пръв до леглото, галеше ръката ми, целуваше я и казваше: „Тръгвам си.“ И щеше да си тръгне тихо. Никога не ме събуди! Той винаги е бил много грижовен.

Михаел винаги е бил един от последните, които са напускали бокса или фабриката, когато са работили по даден автомобил. По време на работата си във Ferrari той остава до десет часа вечерта. Не излизахме да вечеряме в ресторанти. Не. Седяхме в шатрата му, аз го чаках, ядяхме паста, разговаряхме с него, после той тръгна за поредния брифинг, после се върна… Но бях благодарен за всяка минута, прекарана заедно.

След края на сезон ’97 прекарахме шест седмици на почивка в Трайсил, Норвегия, почти не говорихме за Формула 1 и неговата работа. Седяхме в хижата и играехме игри през цялото време, защото той искаше да се отпусне малко. Прекарахме си страхотно с нашите приятели, взехме цялото семейство с нас – баба, дядо, леля. Понякога се събирахме около 30 души. Самолетът беше пълен. Беше забавно, бяхме щастливи. Просто си почивахме. Михаел тренираше, но без фанатизъм. Винаги се е съмнявал дали ще успее да спечели отново“, разкрива още Корина.

„За Михаел беше много важно никой в отбора да не знае колко му е трудно, как стиска зъби, съмнява се в себе си или се чувства отчаян, обяснява подобни семейни уединения мениджърката на Шумахер Сабине Кем в документалния филм. – Винаги се е справял невероятно добре, защото където и да е бил – вкъщи или в боксовете – пред очите на други хора, винаги е бил жизнерадостен и енергичен.“

„Спомням си, че по това време си бях вкъщи, спомня си Корина деня на Гран при на Силвърстоун през 1999 г., когато Михаел счупва крака си при инцидент. – И ни махна с ръка иззад всички тези чаршафи, за да ни каже, че е добре.

Почти всичките му състезания преминаха без извънредни ситуации, така че бях сигурен, че той има много ангели-хранители, които се грижат за него. Никога не ми е хрумвало, че нещо може да се случи на Михаел. И в този момент си помислих: „О, Боже мой!“, признава Корина.

„Трябва да благодаря на семейството си, каза самият Михаел по време на обявяването на първия си край в кариерата във Формула 1 по време на Гран при на Италия през 2006 г. – Те винаги са били до мен във всяко едно отношение. Без тяхната подкрепа, без тяхната сила нямаше да успея в този спорт, в този бизнес. Мисля, че щеше да е невъзможно да се състезаваме на това ниво. Не мога да им благодаря достатъчно.“

„Михаел беше неспокоен, казва Корина за периода след Ферари. – „Например, когато времето беше хубаво, той казваше: „Отивам да скоча с парашут! – и скочи не веднъж, а цели 24 пъти! Помолих го да участва в едно рали – „Аз ще бъда навигатор, макар че не мога да чета добре карти“. А той каза: „Няма как!“

„Той често казваше: „Какво правя тук? Липсва ми семейството ми. Защо съм толкова далеч?“, спомня си за последните години на Михаел в Мерцедес Сабине Кем. – Състезанията не са толкова важни, колкото преди. Сега семейството се оказва по-важно“.

Ето защо напуска Формула 1 за втори път – за да се върне при Корина, Мик и Джина-Мария.

„Малко преди инцидента в Мерибел той каза: „Няма много сняг. Да летим до Дубай и да скочим с парашут, спомня си Корина моментите преди онзи 23 декември 2013 г. – Никога не съм обвинявал Бог за случилото се. Просто нямахме късмет. Колкото е възможно по-неудачно. Разбира се, Майкъл ми липсва всеки ден. Но той е тук. Той е различен, но е тук. И това ни дава сила. Заедно сме, живеем заедно вкъщи, лекуваме се. Правим всичко по силите си, за да направим Михаел по-добър и по-удобен. За да почувства нашето семейство и нашата връзка. И каквото и да се случи, ще дам най-доброто от себе си. Ще направим всичко. Опитваме се да продължим напред като семейство по начина, по който Михаел го харесваше и продължава да го харесва. И продължаваме живота си. „Личното си е лично“, както винаги казваше той. А за мен най-важното е той да живее личния си живот в мир, колкото време е необходимо. Михаел винаги ни е защитавал, а сега ние защитаваме него.“

Превод: Nostrabet

Видяно 14 пъти
Коментирай

Няма коментари.

Петър Недков
Петър НедковПетър Недков е роден в Плевен. Завършил е СУ „Климент Охридски“ София. Работил е повече от 20 години като кореспондент на водещи спортни ежедневници у нас, като е отразявал новини от спортния и футболния живот на България.