За да коментираш по някакъв начин мача реванш от Лигата на конференциите между Левски и малтийски Хамрун трябва да преспиш и да премислиш. За да оставиш емоциите на заден план. „Сините“ загубиха с 1:2 и след дузпи отпаднаха от надпреварата, а за много хора това бе прието като пълен крах и срам.
Нещата обаче са далеч по-различни. Хората, които определят отпадането като срам, е хубаво да си спомнят само преди година къде беше Левски. Защото във футбола една година не е много време. А тогава „сините“ редяха срамни мачове един след друг, бяха на ръба на фалита, а в „Герена“ с победи си тръгваха отбори от ранга на Ботев (Враца), без въобще да искам да обиждам врачани.
Станимир Стоилов възроди гранда от „Георги Аспарухов“, успя да спечели Купата на Българи и върна хората по трибуните. Феновете на другите тимове е хубаво да си погледнат собствената колибка и да видят, че общо двубоите от целия кръг в елита на достигат посещаемостта на един домакински мач на Левски. Хубаво е да видят за какви пари прави техния отбор селекция и да видят, че за последните два трансферни прозореца „сините“ похарчиха всичко на всичко 100 000 лева за селекция.
Стоилов обясни стотици пъти, че Левски прескача етапи от развитието си, а във футбола тези етапи не можеш да ги прескочиш. Трябва време и постоянство, както и много работа. Левски искаше за няколко месеца от дъното да стигне до групова фаза в Европа. Няма как това да се случи. Левски ще бъде в груповата фаза на някой турнир, но догодина. А през настоящия сезон ще се работи, ще се продължи с надграждането и „сините“ ще стават все по-силни.
Относно самият двубой. Обвиняват се футболистите, но истината е, че най-после видяхме много грешки от безгрешния Стоилов. Това идва, за да докаже, че и той е човек. Най-голямата грешка на Мъри беше, че не предприе смени, въпреки, че ясно се виждаше от всички, че играта на много от титулярите не върви. Няма лошо в това – на всеки футболист се случва да няма ден и просто нищо да не му се получава. Точно тук е ролята на треньора – да види това и да предприеме корекции. Адриан Краев, който е отличен футболист, в този двубой просто не бе на себе си. Младият халф почти нямаше правилно отиграване, влизаше със страх във всяко единоборство и като цяло бе може би най-слабият на терена. Но Мъри не го извади. Уелтън може да реши всеки мач с едно отираване, но срещу Хамрун нямаше правилен пас или удар. А дори и звездите понякога нямат ден и трябва да бъдат сменени. Същото важи за Бари и Роналдо.
Първата смяна на Стоилов дойде едва в 89-ата минута. А това е адски късно.
Втората грешка на треньора на Левски беше, че явно не успя да убеди играчите си да не подценяват мача. Нормално е, когато си победил и тотално надиграл един отбор като гост, да смяташ, че успехът ти като домакин е лесен и просто трябва да добуташ още 90 минути. Езикът на тялото на почти всички играчи в „синьо“ показваше точно това. И това изигра голяма шега. Мотивацията бе под критичния минимум, а в такъв момент, когато изведнъж видиш, че няма да е лесно, вече е много трудно и почти невъзможно да се вдигнеш и да постигнеш своето.
Третият треньорски фактор – истината е, че наставникът на Хамрун изнесе урок на Стоилов, на който бъларският специалист не отговори по никакъв начин. И не предприе смените навреме. Гостите хитро измориха „сините“, които и без това са с къса скамейка, и тогава в игра се появиха двамата нови в атака – Соу и Машике. Силата и бързината им се изправиха срещу уморената българска отбрана и резултатът бе налице – именно те бяха причината за головете, както и за няколкото опасности. Защото до тяхното влизане Хамрун нямаше нито една ситуация пред вратата на Николай Михайлов. Стоилов обаче не отговори по никакъв начин.
Да поговорим и за грешника Николай Михайлов. Причините да бъде недолюбван и следен под лупа при всяка ситуация далеч не са футболни. Противниковите привърженици го атакуват по познатите схеми – Боби Михайлов, Николета Лозанова и т.н. Феновете на Левски си имат едно наум заради стари грешки и отново заради баща му и „40-годишното приятелство“. Да, Михайлов сгреши и това не може да се отрече. Сгреши фатално и при двата гола. Но точно той десетки пъти е спасявал Левски с намесите си, точно той е лидерът на този отбор и го сплотява. И е хубаво, че грешникът в този мач беше именно капитанът, защото има достатъчно здрава психика, за да преживее спокойно това и да продължи напред. А и Михайлов продължава да бъде най-добрият вратар в родното първенство, колкото и да не им се иска на много хора. Просто при него отдавна е ясно – дорбите игри и намеси удачно се пропускат и забравят, докато и най-малката грешка се напомня постоянно.
Но Левски ще продължи с израстването си, с етапите си на развитие и стъпка по стъпка ще дойде времето, в което дълговете няма да ги има, стабилността ще е налице, а „сините“ ще се борят за титлата.
Не отписвайте Левски заради една загуба. И предишната приказка на Стоилов започна с европейски провал срещу Беверен, но всички помним как продължи…
Няма коментари.