След вчерашния четвъртък футболна България за пореден път е на двата полюса – „синята лавина“ нагоре, „червените сърца“ надолу. Нищо ново под слънцето. Било е така хиляди пъти и в едната, и в другата посока. Едва ли и ще е за последно.
Левски накара феновете си да мечтаят, завръщайки се ударно в Европа с домакинска победа над гръцкия гранд ПАОК с 2:0 на ст. „Георги Аспарухов“ в София. Малко преди това пък ЦСКА се изложи като гост на Македония Гьорче Петров, завършвайки 0:0, въпреки че игра цяло второ полувреме с човек повече.
За футболните качества и на едните, и на другите няма какво да се говори. Играчите на ЦСКА за пореден път показаха на всички, че футбола е проста игра за умни хора. Отбор, който допреди половин година щеше да се бори със зъби и нокти за титлата, сега продължава да не може да си даде три паса напред и да подреди стойностна атака. Иначе преди мач слушаме все едни и същи глупости:
„Отиваме да покажем кой е ЦСКА“, „Проучили сме ги“, „Няма място за подценяване“, „Ще дадем всичко от себе си“…
Поне едно от тези неща да беше се случило. Освен може би последното, то май си стана.
В София пък се доказа една друга максима в Цар Футбол и тя е, че тази игра може да е много нелогична. За всеки е ясно, че ПАОК е по-добрият отбор. Гостите правеха многоходови атаки, двойни, бързи пасове, покриваха се. Чисто като единици и като отобр там са по-класните футболисти, „българите“ играят редовно в Европа, един от топ отборите на Гърция. И въпреки това Левски спечели. Късмет, грешки, малшанс… Който както иска да го нарича, Левски е с единия крак в третия кръг на Лигата на конференциите. Да, предстои гостуване на „Тумба“, което ще бъде изключителен тежък тест за играчите в синьо, които също изпитват нечовешки трудности в практикуването на стойностен и адекватен футбол. Дори за нашите нива. Нали, да не си помислите нещо. Левски изпозлва по чудесен начин натрупаната инерция от последната една година, а за това трябва да са благодарни само и единствено на Станимир Стоилов и НАП. Мъри се опитва всячески да приземи еуфорията в лагера на Левски, защото знае много добре, че ситуацията е под всякакъв коментар. Не са изминали и три кръга от началото на първенството и старата валута с отлагането на мачове и натрупана умора отново влезе в обръщение.
ЦСКА пък е домакин следващата седмица. Да се надяваме, че теренът на ст. „Българска армия“ ще бъде достатъчно голямо за Саша Илич и че на 28 юли в София няма да е повече от 20 градуса. В предишните години „червените“ тръгваха много трудно в Европа и с кански мъки достигаха до по-големите мачове. Това, разбира се, не означава, че и тази година ще е същото. След показаното в Северна Македония, цесекарите са оптимисти по принуда. Никой трезвомислещ човек, който обича ЦСКА, не може и не бива да си казва неща от рода „Тия ще ги убием, няма какво да стане„, защото е редно да се отбележи, че и носителите на Купата на Северна Македония се убедиха, че „българският гранд“ изобщо не е висока топка и че реално много неща могат да станат.
В крайна сметка нека пожелаем успех и на двата ни „гранда“. Макар че напълно бих разбрал и хората, които се надяват участието им в евро турнирите да приключи бързо-бързо. Самозалъгването е много опасно нещо и нагледно виждаме докъде ни доведе то в последните 30+ години.
Няма коментари.