Както се и очакваше, отборът на Левски успя да отстрани Вихрен от турнира за Купата на България. Настоящите носители на трофея победиха в Сандански с категоричното 1:4 и по този начин се класираха на 1/8-финал. Възпитаниците на Станимир Стоилов прекъснаха серия от седем поредни мача в първенството без победа, а в следващия си мач от втората най-важна надпревара у нас Левски ще гостува на Лудогорец.
„Сините“ си заслужиха победата и не оставиха никакви съмнения за това кой от двата отбора трябва да продължи напред. Началото обаче, бе малко стресиращо за хилядите фенове на гостите, които бяха заели своите места на ст. „Спартак“ в южния град. Бившият футболист на ЦСКА – Чигози Шалозе Удоджи вкара първия гол в срещата за радост на привържениците на домакините. 36-годишният нигериец с български паспорт, който има един мач за младежкия национален отбор на България, напомни за най-силните си години, след като се завърна в България в края на октомври.
Роденият в Лагос футболист и преди не разполагаше с някакви уникални качества, та да говорим днес за някакъв „флешбек“ или тем подобни. Нападателят, който през 2004-та тръгна за „големия футбол“ именно от Вихрен, никога не е бил известен с някаква фамозна бързина, туповен шут или усет за пласиране, без да го обиждам ни най-малко. Нито съм му на тренировките, нито на годините, нито на опита. Митко Удоджи премина през отбори от Румъния, Гърция, Беларус, Китай, Норвегия, Кипър и вкара не един и два гола.
Днес 36-годишният българин с нигерийски корени направи сравнително силен мач, като всичко най-опасно и интересно в предни позиции за „детелините“ се случваше с участието му. Удоджи бе труден за опазване, движеше се без топка и постоянно се опитваше да измисли нещо, макр рядко да се получваше. След мача Удоджи каза нещо изключително вярно, болезнено и тъжно за родната действителност.
„Гледайки какво е нивото тук, мисля че мога да играя още“.
Митко го каза с усмивка на лице, къде на шега, къде не. Да, Вихрен играе в Трета лига и там нивото на футбола е „бягай да бягаме“, но какво говори това за нивото на родния ни футбол. Един 36-годишен футболист казва, че краят все още е далече след мач с един от грандовете на България и с може би най-добрия роден треньор? Поне според феновете на „сините“. За какъв футбол и какво ниво изобщо говорим, щом Митко Удоджи се чуства повече от чудесно в българската действителност? Но ние си знаем, че за нищо не ставаме. Не се учудваме. Не се учудваме, че утре започва поредно Световно първенство, на което няма да играем. Но пък вместо това ще проведем елитна контрола с Люксембург. Намираме се в серия от три поредни победи, осмокласници с чакат с нетърпение да сипят глупости по медиите и да говорят как всичко е цветя и рози и как до 10 години ще летим наравно с най-големите в Европа.
Ех, Митко, Митко… Жив и здрав да си! Ти пръв би признал, че ако бяхме с една минимална идея по-адекватни хора и знаехме как да живеем, нямаше да ти е толкова лесно, дори и в третото ни ниво. Но не сме. Нито знаем как да живеем, нито как да спортуваме, нито как да правим пари от спорт. Но това си е наш проблем, не твой. Ти продължавай да ги нижеш и знай, че ако някой ден българския футбол му бъде дръпнат шалтера, то ти ще си еидн от виновниците. И ще сме ти благодарни за това!
Няма коментари.