Радостин Станев е треньор на вратарите в Славия от почти шест години. Под негово ръководство доскоро се готвеше талантливият Антонис Стериакис, който премина в английския Блекбърн. Специалистът е наставник и на само година по-младия от него вратар Георги Петков, който пази в efbet лига на 44-годишна възраст. Станев е роден във Варна през 1975 г. Юноша е на Спартак (Варна), а у нас е играл още за ЦСКА, Локомотив (София) и Локомотив (Мездра). Най-силните му периоди са в полския Легия (Варшава) и руския Шинник (Ярославъл). Зад граница е защитавал цветовете още на румънския Национал (Букурещ) и кипърския Арис (Лимасол). Станев има и три мача за мъжкия национален отбор на България. Той се съгласи да говори пред екипа на Nostrabet и да отговори на нашите въпроси.
Радо, каква е ситуацията към днешна дата в Славия, след като над 10 души бяха диагностицирани с коронавирус?
– Ситуацията започва да се подобрява малко по малко. Първата група, която бяхме болни, се завърна, започнахме нормален тренировъчен процес. Разболявахме се през няколко дни, така че съвсем скоро вярвам, че карантините и на останалите момчета ще изтекат и ще съберем целия отбор, за да подновим нормалната подготовка за мачовете. Не е шега този вирус. Първите няколко дни имах треска, висока температура, болки в мускулите.
Виждаме, че и в други отбори случаите зачестиха. Няма как това да не повлияе върху футбола ни. Какво очакваш да се случва оттук нататък?
– Убеден съм, че до няколко месеца почти всички ще го минат това нещо. Няма как да го избегнеш. Аз лично спазвах всички хигиенни предписания, пазих се и пак го хванах.
Славия имаше прекрасно лято, в което се пребори за бронзовите медали и игра в евротурнирите. Сега обаче сте на предпоследно място след 12 кръга. Защо тимът не се представя добре в първенството?
– Има си логично обяснение. Напуснаха ни много важни футболисти за нашия отбор – Галин Иванов, Георги Йомов, Цветелин Чунчуков. Преди това и Митко Велковски отиде в Белгия. При нас определено отсъствието на тези хора си оказва влияние. Естествено, голям шок бе и напускането на Златомир Загорчич – двигателят за всички успехи на Славия в последните години. Главният виновник за тях. Но малко по малко започваме да си окомплектоваме отбора и се надявам скоро да се върнем на верния път.
Имате нов треньор в лицето на Александър Тарханов, който кара втори период в клуба. Какво успя той да промени в отбора след идването си?
– Аз бях в клуба и при предишния му престой. Опитен човек, истински авторитет. Доста хора са ме питали за него, аз само им казвам да му погледнат визитката. Водил е само сериозни отбори в Премиер лигата на Русия. Той е отскоро отново тук, работи и се надявам отборът да започне да играе добър футбол и да печелим точки.
Работиш с Георги Петков, който е феномен – на 44 години започва немалко мачове като титуляр в efbet Лига. На какво се дължи това негово дълголетие?
– На сериозно отношение към тренировъчния процес, на режим. Аз съм вече пет години и половина в Славия и работя с него. И ако някой си мисли, че той тренира 1-2 пъти в седмицата – не е така. Петков е пример за младите футболисти, не е пропуснал тренировка и е винаги първи на стадиона. Просто съм очарован. Тези 44 не му личат по никакъв начин, наистина. Аз дори като негов треньор съм искал да му намалям повторенията понякога, но той отказва – иска да прави всичко. Върши всичко, което и вратарите на 20 години. Без аналог е, за пример е. Едва ли ще има скоро такъв човек, който на такива години ще е на такова високо ниво. Само да е жив и здрав, и да няма травми, определено може да играе още. Явно си паснахме с това, което аз работя. Той е много съвестен и много точен. Само хубави работи мога да кажа за него. За един треньор е огромна помощ да имаш такъв човек, който когато се наложи влиза и ти върши работа.
Направихте страхотен изходящ вратарски трансфер – Антонис Стериакис премина в Блекбърн. Имаше ли други оферти за него и това ли е най-доброто място за неговото развитие?
– Лично той държеше да заиграе в Англия. През всичките години откакто той е в Славия винаги е имало интерес от много сериозни отбори. Наистина много сериозни. Имаше един кратък престой в Рома, в Олимпиакос, в Холандия, за Севиля бях чул също, не знам доколко е вярно. Той си искаше в Англия и му се случи да е там и то в такъв клуб като Блекбърн – с традиции и история. Това дете има огромен принос за всички успехи на Славия. През миналия сезон за Купата той пази на четвъртфинала, на полуфиналите и ни класира. В решителния мач за трофея Петков игра по един феноменален начин. За бронзовите медали Стериакис също има огромен принос. Той игра във всички най-важни двубои в плейофите в първата шестица. Това дете от първия момент, когато го видях преди 5 години като дойде при нас, разбрах, че има огромен потенциал. Бях убеден, че има голямо бъдеще. Пожелавам му да дебютира скоро. Той е в групата на Блекбърн във всеки мач. Ще се справи и ще тръгне нагоре в английския футбол, има всички данни.
Има ли вратарска криза в България, според теб. Видяхме, че е и в националния отбор почти във всеки мач пази различен човек?
– То се дължеше на травми. Пламен Илиев беше контузен в ахилеса, Владо Стоянов имаше много проблеми през годините момчето. Ники Михайлов нямаше отбор известно време. Това е причината. Не мисля, че има вратарска криза. Мисля, че имаме добри момчета. Изборът, който има многоуважавания от мен треньор на вратарите в националния отбор Любо Шейтанов – Георги Георгиев, Пламен Илиев и другите, всеки един заслужава да е на вратата. Това е най-доброто в България.
В кои млади вратари виждаш потенциал за бъдещето?
– Винаги съм имал страхотно мнение за Дани Наумов от ЦСКА 1948. Има израстване. Същото важи и за Ванката Дюлгеров от Варна, който много добре познавам. При мен пък е Светослав Вуцов, който е на 18 години и има много интересни качества. Просто вече от мен зависи да му ги развия. Има доста млади и интересни вратари. Винаги съм казвал, даже и на треньорската школа като ме викат да изнасям тренировки, в България се работи с много лимитирани вратари – такива, които могат да играят само в България. Аз такива не взимам. Аз обичам вратаря да отговаря на няколко изисквания. Да, те вършат работа, но на ниво България. Не искам никого да обиждам. Мнение, което съм си изградил докато бях 8 г. в чужбина. Знам каква конкуренция съм имал там и как съм воювал за титулярното си място. По мое време в България имаше по-голяма конкуренция. Имаше доста вратари. В ЦСКА бях с Петко Петков, когото много уважавам. В младежкия национален отбор бяхме с Иванков. Васил Камбуров беше в Локомотив (Пд). Конкуренцията беше жестока.
По време на престоя ти в Легия, резерви ти бяха вратари като Артур Боруц и Лукаш Фабиански. Виждаше ли в тях потенциала, който те развиха впоследствие?
– Естествено. Преди да отида там играеше и Войчех Ковалевски. Когато преминах в Легия се преборих за титуляр, за него стана неприятно и трябваше да бъде трансфериран. Клубът го продаде за 1 милион евро на Шахтьор. В Артур Боруц виждах огромен потенциал. Една година след това той отиде в Селтик за 3-4 милиона евро. Говорим за цифри. Фабиански беше още малък, тогава играеше във втория отбор. Полската школа е много силна.
По време на твоята кариера ти беше пример за това, че вратарите са луди глави. Какво би казал днес на младия Радо Станев?
– Най-важното изискване за един вратар е „да не го слуша главата“. Нашата професия е наистина най-тежка и най-отговорна като пост и като всичко. Аз нещата, на които много държа при вратарите, които взимам, е да бъдат много стабилни психически. Защото всеки вратар греши, това е неизбежно, но за мен е важно поведението му след грешката. Това ти показва дали той е психологически стабилен. На мен това ми е помогнало много. В живота е важно да имаш самочувствие, да вярваш в себе си. На футболния терен трябва да бъдеш идиот. Това казвам и на младите вратари: „През свободното си време бъдете нормални момчета, но на терена бъдете безкомпромисни към противника. Без спортна злоба не става“.
Ти си от хората, които са с основен принос за връщането на базите и стадиона на Спартак (Варна) – родния ти клуб. Как се стигна до това?
– Да, заедно с Борислав Георгиев-Бобъра, Тодор Стойков, Мартин Зафиров и всички момчета от избрания след това Управителен съвет помогнахме преди време нещата да се раздвижат. Стигнахме и до среща с премиера Бойко Борисов, който заедно с Община Варна съдейства за това клубът да тръгне към стабилизирането си. Спартак е отборът на сърцата ни и се надявам стореното от нас тогава да бъде оценено подобаващо. Щастлив съм, че бе реализирана и една от идеите ми за стадиона – новоиздигнатата трибуна, която е истинско бижу. Първоначално бе замислено да се прави ремонт на съблекалните на „Селиолу“, но аз се противопоставих, дадох по-добра идея и се радвам, че днес резултатът е видим от всички. Запознат съм с плановете за развитието на клуба лично от собственика Асен Миланов и му пожелавам успех. Той заслужава подкрепа. Апелирам към всички свързани със Спартак да не забравят хората, които са с най-голям принос за това, което има клуба в момента. Винаги съм насреща за отбора на сърцето ми.
Малко известен факт за теб е, че имаш висше образование по журналистика. Можем ли да те видим някой ден в тази сфера?
– Всичко е възможно. Сега съм решил в НСА догодина да запиша магистратура по спортен мениджмънт. Все пак съм на 45 години. Тази работа, която я върша в момента, си е доста силова.
Сертифициран Експерт
Няма коментари.