В историята на човечеството има безброй моменти и събития, които са формирали днешната действителност. Това, което виждаме и дишаме днес, може и да не е директно свързано с дадено явление или процес, но когато редица значими събития се съберат на едно място спокойно може да се проследи тяхното въздействие върху света в наши дни.
Същото спокойно може да бъде отнесено и към света на спорта. Всеки гол, всяка точка, всяко спасяване, всеки тъчдаун и всеки чадър оставят своя отпечатък върху историята на даден отбор или спорт. Вчерашният петъчен ден роди новина, която едновременно зарадва и натъжи милиони почитатели на играта с оранжевата топка. Крилото Андре Игудала обяви, че ще се завърне за един последен сезон с екипа на Голдън Стейт Уориърс.
38-годишният ветеран, който е избран под номер 9 в НБА Драфта през 2004-та, ще изиграе 19-ия си сезон в най-комерсиалната баксетболна лига в света. „Дре“ прекара осем сезона във Филаделфия, след това опита и от Денвър Нъгетс преди да намери своя истински дом на западното крайбрежие. Комбинацията между Андре Игудала и Голдън Стейт Уориърс нямаше да съществува, ако не бе Марк Джаксън, който направи всичко по силите си да привлече опитното крило в редиците на „войните“ през 2013-та.
Година по-късно Марк бе заместен от Стив Кър и династията в Оукланд бе на път да цъфне. Но величието на Стеф Къри, Клей Топсън и Дреймънд Грийн нямаше да съществува, ако не бе именно Иги. Игудала и Шон Ливингстън имаха ролята на ветераните в ранните години на Голдън Стейт, но това, което се случи във финалната серия срещу Кливланд, направи Игудала безспорен член на Залата на славата.
Във времена, в които стрелбата от тройката все още не бе адаптирана от всички отбори и по-малко от година след завръщането на Леброн Джеймс в Кливланд, Голдън Стейт спечели запада и си осигури среща именно с Кавалиърс на Леброн, Кайри и Кевин Лъв. Финалите на НБА през 2015-та бяха поднесени на тепсия на „Краля“. След 4 поредни финала с екипа на Маями Хийт, Леброн моментално избута Кавалиърс до най-голямата сцена. И нещата вървяха по план на лигата и на Леброн. Двата отбора си размениха по една победа в Оукланд, а мач номер три също отиде на сметката на Кливланд. Решаващият мач номер 4 в „Куикен Лоанс“ Арена щеше да даде решаваща преднина от 3-1 в полза на Кавалиърс. Леброн Джеймс вкарваше средно по 41 точки и овладяваше по 12 борби в първите три срещи. Нито Харисън Барнс, нито Клей Томпсън, нито Дреймънд Грийн имаха лек за номер 23. Тогава обаче се появи геният на Стив Кър и той предприе ход, който не само му спечели серията, но и превърна Голдън Стейт Уориърс в първата баскетболна династия от времената на Шакил О’Нийл и покойния Коби Брайънт.
Кър извади Андрю Богът от стартовата петица и сложи сред титулярите Андре Игудала – началото на истинската „малка петица“, която донесе толкова много успех на Уориърс в следващите години. Андре се отплати по чудесен начин на своя треньор – 22 точки и 8 борби, докато Леброн Джеймс реализира едва 20 точки. „Краля“ извърши и 5 нарушения, а стрелбата му от игрището също понесе сериозен удар – 7 вкарани от 22 опита.
При равен резултат серията се върна на запад, а в мач номер 5 отново Игудала имаше главна роля – 14 точки, 8 борби, 7 асистенции, 3 открднати топки и нито една грешка в нападение. Да, Джеймс също избухна с 40, но триумфът бе за Уориърс и изведнъж аутсайдърите бяха само на победа от обетованата земя. Но тя нямаше да дойде никак ленсо, имайки предвид домакинството на Кавалиърс. В плейофите досега Кливланд бяха допуснали само едно домакинско поражение от Чикаго Булс във втория кръг. Загубата в мач №4 бе втора за Кливланд като домакин за последните два месеца. Иначе казано, никой не очакваше серията да прикллючи на изток. Всичко се готвеше за седми решителен сблъсък. Само не и Иги. Крилото избухна с 25 точки, 5 асистенции и 2 кражби, а Джеймс отговори с още по-мощни 32 точки, 19 борби и 9 асистенции. За негово съжаление обаче, защитата на Иги отново бе на висота и Джеймс вкара само 13 от всичките си 33 опита.
Уориърс спечелиха първата си титла от 1975-та година насам, а в следващите 7 години Кър, Иги и ко грабнаха още три пъти трофея „Лари О’Брайън“. И да, нищо от това нямаше да е възможно, ако Андре Игудала не сложил червеното наметало и не бе сътворил една от големите изненади на века.
Няма коментари.