Последен шанс за полумъртвия ни футбол

0
димитър бербатов мартин петров стилян петров
Снимка: lap.bg

Остана малко до утрешния извънреден Конгрес на Българския футболен съюз. Утре, вторник (12.10.2021 г.) в зала 1 на НДК, ще се проведат избори за президенсткото място в БФС. Кандидатите са шестима, но в реалност са двама. Освен Димитър Бербатов и Борислав Михайлов, делегатите ще могат да гласуват за Христо Порточанов, Ивайло Дражев, Христо Христов и Георги Захариев.

И така. Идва големият въпрос – старото или новото? Старото, което се доказа като абсолютно корумпирано и неадекватно, или новото, което тепърва ще се доказва като каквото и да е. Борислав Михайлов. Име, което хората родени през последните 30 години свързат с няколко неща – Преслава, чалга, алкохол и фалшива коса. От другата страна е Димитър Бербатов. Име, което хората родени през последните 30 години свързат с няколко неша – голмайстор номер 1 на България, 69 гола в Бундеслигата, 94 гола във Висшата лига, отказал се от националния отбор на едва 29 години. Именно заради хората, които продължават да искат властта 11 години по-късно.

Старото, чието лице е на един бивш кмет на Сливен, който на няколко пъти бе съден за сериозни измами. Или новото, за чието лице може да питате в Глазгоу и в Бирмингам. Все Великобритания.Западняци хора. Интелигентни.

На пръв поглед не звучи като труден избор, но в държава като нашата, реалностите отдавна са пречупени до неузнаваемост. Днес 1 може да е равно на 1, но утре 1 може да е равно на 2. Или на 0. Зависи какво се спусне.

Защо реших да са точно последните 30 години ли? Защото в последните 30 години израсна едно поколение, което видя само и единствено изродщини с великата игра. И на клубно ниво, и на национално. Инерцията, която прави България сериозен отбор през ’90-те, отдавна я няма. Тя приключи някъде преди около 15 години. Тогава и за последно гледахме националния ни отбор по футбол през лятото. Не да пада от Япония, а да играе на Европейско първенство.

Футболът ни отдавна е на командно дишане, колкото и разни платени медии да се опитват да ви внушават някакви неща за „национални каузи“ и други тем подобни. Липса на игрища, липса на деца, които искат да играят, липса на ИСТИНСКИ програми в клубовете. Програми, които да следят какво ядат малките Иван и Гошко. Далеч сме от професионализма на (тук вие си изберете страна, първенство или област) и не се вижда как ще ги стигнем, ако продължаваме по този начин. С президенти начело на клубовете, които едва ли някога са правили успешен пас на повече от три метра. Сенчести лица, които изстискват и последната капка мляко от почти мъртвата крава.

Българинът е странно животно. Хем не вярва на никой и на нищо, хем е супер доверчив. Лъгали са го 1000 пъти, живее в блато, но въпреки това не иска промяна. Не иска да пусне въпросния кокал. Мирогледът му е къс и вярва, че ако келепирът умре, то и той ще отиде с него.

И така, утре родният футбол и хората, които „милеят за бъдещето му“, въпреки че отдавна са го обрекли, ще имат шанса да променят курса. Дали ще го направят и дали ще се гласува по съвест, ще разберем след по-малко от 24 часа. Пред НДК ще има родни фенове, които да окажат подкрепата си към Бербатов и екипа му. В същото време едни други фенове и едни други клубове, още не са обявили кого издигат за президент и кого ще подкрепят. Странно на фона на съдбоносното предстоящо решение. Странно и на фона на всичко това, което се случва през последните две години с един столичен отбор и това, което се случва през последното десетилетие с един отбор от Разград.

Видяно 14 пъти
Коментирай

Няма коментари.

Божидар Тодоров
Божидар ТодоровБожидар е работил дълги години в спортни медии, където е отразявал най-различни спортни събития от родния и чуждестранния спорт. Неговите публикации са известни още, когато имаше Еврофутбол и сп. МеридианМач