Пау Гасол искал да стане лекар, за да излекува Меджик Джонсън

0
Пау Гасол
Снимка: Twitter

Пау Гасол е само на 11 години, когато научава, че великият Меджик Джонсън е заразен с ХИВ. Младият испанец излиза на стълбите на училището и се опита да проумее ужасната новина.

„Бях изпаднал в състояние на дълбок размисъл, спомня си Пау. – Опитах се да разбера какво означава всичко това и какво трябва да направя. Това беше един от онези моменти, които винаги помниш.“

Меджик, Бърд и Джордан са неговите герои. Неотдавна момчето се надявало, че след една година ще участва в Олимпийските игри в родния си град Барселона. Но сега се чувствало притеснено.

„Вярвах, че може да умре. В онези дни ХИВ и СПИН се приравняваха към смъртта. Разхождах се из училището и си мислех за случилото се – нещо, което не можех да си представя преди. По онова време се носеха много слухове за това как можеш да се заразиш с вируса. Беше страшно дори да пиеш от чужда бутилка или да ядеш от същата чиния. Заразява ли се чрез слюнка или се предава само по кръвен път? За едно 11-годишно дете това е твърде много, но определено ми повлия“, каза Гасол пред ESPN.

Майката на гимназиста работи като лекар, а баща му ръководи младшия медицински персонал – младият баскетболист има към кого да се обърне за разяснения. Той пита дали легендата на НБА може да оцелее. Но родителите му не можеха да гарантират това.

През ноември 1991 г. Пау решава, че е време да действа и да спаси както Джонсън, така и други болни: „Исках да намеря лек. Исках да намеря лек за повечето болести, включително и за рака. Сънувах го.“

Баскетболът е сериозна страст на бъдещия шампион на НБА, но не е основната му страст. Гасол винаги се е интересувал от медицина: израснал в семейство на лекари, той обича биологията и анатомията и дори е кръстен Пау, защото е роден в известната болница „Сан Пау“.

В тези трудни дни той осъзнава, че иска да помага на хората.

„Когато родителите ми ме попитаха какъв искам да стана, казах, че искам да бъда лекар. Исках да бъда учен. Това беше моят отговор. Винаги съм харесвал науката, дори математиката. В сънищата си лекувах и спасявах хора. Още не знаех как, но си представях всякакви неща“, смее се Гасол.

Пау се съсредоточава върху обучението си и на 18 години постъпва в медицинското училище към университета в Барселона. По същото време той се отличава в баскетбола и вече е в основния отбор на Барселона, въпреки че не се появява често на игралното поле. Дневният му график е изцяло разделен между два свята: тренировка сутрин, след това три урока в университета и още една баскетболна сесия.

Но през втората година на студента, който вече е висок метър и деветдесет, му се налага да избира между обучението и професионалния спорт: играчът често пътува извън града за мачовете на отбора, докато съучениците му прекарват това време в болници и лаборатории.

Гасол избира баскетбола, но вярва, че ще може да се върне към медицината в края на професионалната си кариера.

„Не беше трудно решение, спомня си Пау. – Знаех, че постъпвам правилно. Чувствах, че баскетболът ми открива много възможности. Започнах да играя все по-добре и по-добре. Пътувах с професионален отбор. Беше вълнуващо, бях в центъра на събитията, всичко се случваше с мен. Мислех, че ако не успея, винаги мога да се върна към медицината. Винаги мога да стана лекар. Деканът също така каза, че вратите на университета са отворени за мен по всяко време.“

Центърът продължава да напредва на игрището и скоро се превръща в един от най-опитните млади играчи в света. През есента на 2001 г. той става част от Мемфис.

Но дори и в НБА Пау не е изоставил мечтата си да се занимава с медицина. Когато треньорът на „Гризлис“ Хюби Браун попита играча с какво иска да се занимава след края на кариерата си, испанецът отговаря, че ще стане лекар.

Партньорите и пресата невинаги разбираха Гасол: ругаеха го, че е мекушав, и не приемаха странните му хобита, защото свиренето на пиано, любовта му към класическата музика и четенето на художествена и медицинска литература не се вписваха в представата им за спортист, фокусиран върху победите. Понякога това смущаваше европееца, но никой не можеше да промени това, което беше той.

Подобно на много други спортисти, Пау често участва в благотворителни събития. Някои от тях включваха посещения в различни медицински заведения.

Още след преминаването си в Лейкърс, клуба на своя идол от детството Меджик Джонсън, Гасол посещава детската болница на булевард „Сънсет“ в Лос Анджелис. Ортопедът Дейвид Скагс беше определен да направи обиколка на високия гост.

„Когато Пау се появи тук за първи път, му показах стандартната забавна презентация, демонстрираща всички готини неща, които правим. Но в един момент Пау ме погледна и попита: „Какви са дългосрочните последици и ефекти върху белите дробове на двегодишно дете, когато се извършва срастване на прешлени?“

Как можеше да му хрумне такъв въпрос?

Направи ми впечатление, че той се е фокусирал върху съществуващ голям спор в детската гръбначна хирургия. Нещо, което изучавах в продължение на десетилетие. Той набра скорост за пет минути. Така че Пау беше много умен. Почти плашещо умен“, спомня си Скагс.

Оказва се, че лекарят и баскетболистът имат много общо помежду си: Дейвид играе футбол в университета и също така е в отбора по бягане на 400 м с препятствия. Но той изоставя мечтите си за спортна кариера заради медицината.

Пау с интерес и вълнение оглеждаше операционната зала, когато Скагс го попита дали иска да бъде наблюдател на истинска операция на гръбначния стълб. Пау искаше, много искаше.

Сътрудниците на Лейкърс се смееха на испанеца и се шегуваха, че той работи и като лекар на отбора. Отчасти това беше така. В началото на сезон 2009-2010 г. Гасол получава контузия на подколянното сухожилие. Ядрено-магнитният резонанс показва разкъсване. Но скоро след частичното си възстановяване Пау влошава травмата си. След това той предлага на лекарите да направят ехография, за да определят дълбочината на разкъсването.

„Казаха, че това не е често срещана практика тук, в Щатите, чуди се баскетболистът. – Правят ехографии само на бременни жени. Но в Европа се използва и при разкъсвания, за да се определи размерът им. Магнитно-резонансната томография може да ви покаже различни неща, но ехографът също предоставя ценни данни. Когато го направихме, това ни донесе полза.“

Затова, когато Скагс покани Гасол да наблюдава операцията, той веднага се съгласи. На Пау обаче му предстоят плейофите. Новите приятели поддържали връзка по време на елиминационните мачове, но баскетболистът пропуснал първата си възможност да види оперирация на гръбнак. Не само заради натоварения си график в НБА, но и защото имал лека настинка, тъй като не искал случайно да зарази пациента си.

Но след триумфа във финалите на НБА срещу Бостън двукратният шампион на НБА получи втори шанс. Този път Изабел Шатък, 13-годишна, е трябвало да бъде оперирана. Тя не познаваше баскетболист на име Пау, но с майка ѝ все пак се съгласиха той да бъде в операционната. След това го потърсила в интернет и останала много изненадана.

В деня на операцията Гасол е облечен в необходимите униформи – намерили са най-голямата в болницата – и е уверен, че има пълното право да бъде тук като стажант.

На момичето му предстои операция за изправяне на гръбначния стълб. Пау никога не беше виждал подобно нещо: пред него лежеше тяло на жив човек с отворен гръб.

Скагс обяснил подробно всички стъпки, а след това взел медицинска бормашина и обявил, че възнамерява да постави винтове в гръбначния стълб на момичето: „Това момиче ще увеличи ръста си с около четири сантиметра. Тя ще бъде абсолютно развълнувана. При някои деца с тези проблеми се налага носенето на брекети…“

„Ние не правим нищо, а чакаме до самия край“, отвърна асистентът сред лекия смяха на Скагс.

„О, до самия край?“, отвърна Гасол.

„Най-дългото ми чакане е осемнайсет часа. Но трябва да приключим операцията за четири часа“, каза Скагс.

Гасол отново пребледня, щом хирургът докосна медицинската бормашина.

„Това е столът там, нали? Мисля обаче да седна за малко. Добре, Боже, ох“, поклати глава Пау.

Скоро шеговитият асистент все пак му донесе бутилка с вода, от която той можеше да пие през сламка. Спортистът отново се приближи до Скагс и остана до него до края на успешната операция.

През цялата си кариера Пау Гасол е подкрепял болници и медицински центрове. Той е посланик на УНИЦЕФ и посещава африкански страни, за да помогне в борбата срещу ХИВ и СПИН.

Сега Пау и по-малкият му брат Марк ръководят благотворителната фондация „Гасол“. Една от основните дейности на фондацията е провеждането на програма за намаляване на детското затлъстяване. Организацията насърчава здравословните навици на децата, като се фокусира върху физическата активност, здравословното хранене, съня и емоционалното благополучие, пише sports.ru.

Пау Гасол вижда това като своя основна мисия:

„Решаването на сложни здравни проблеми, като детското затлъстяване изисква многостранен и организиран подход. Не е достатъчно да работим директно с децата и семействата: необходимо е участието на училищата, правителството, медиите и други посредници, които участват в обучението и развитието на децата. Ето защо фондация „Гасол“ прилага цялостен подход и работи на три фронта: научни изследвания, практически дейности и информиране и популяризиране на нови методи за решаване на проблеми… Искам да кажа, че съм помогнал на света да чуе гласовете на уязвимите деца. Че успях да дам на децата възможност да растат здрави и да им помогна да реализират пълния си потенциал.“

Превод: Nostrabet

Видяно 6 пъти
Петър Недков
Петър НедковПетър Недков е роден в Плевен. Завършил е СУ „Климент Охридски“ София. Работил е повече от 20 години като кореспондент на водещи спортни ежедневници у нас, като е отразявал новини от спортния и футболния живот на България.
Коментирай

Няма коментари.