Олимпийска шампионка попиля Русия след провала на ЕВРО 2020

0
Владлена Бобровникова
Снимка Instagram

Олимпийската шампионка по хандбал Владлена Бобровникова направи пиперлив коментар на отпадането на руския национален отбор по футбол от Европейското първенство по футбол с пост в своя блог, който предизвика широк отзвук.

Ето и пълния текст, предоставен от sports.ru:

„Отидох след допинг теста за закуска. Боксовият отбор беше там. Чух как Саадат Далгатова и треньорът обсъждат въпроса за огромните заплати на играчите. И аз не можех да не се присъединя към разговора им. Те бяха шокирани и от сумите, които получиха играчите!

Само за да разберете, че футболистът Зобнин получава 26 милиона рубли на месец! Никога през живота си няма да спечеля толкова, колкото един мъж изкарва за един месец.

Боксьорката Саадат например залага лицето под удари, за да спечели медали и пари за себе си и семейството си. Колко повече суми вземат футболистите от нас, спортисти от най-високо ниво. Има шампиони, които никога няма да видят такива суми.

– Не съм очаквала, че думите ми, разпространени из всички издателства, ще имат такъв отзвук. Както ми казаха, аз дори попаднаха сред милионера!

Виждам, че реакцията е смесена, и бих искала да се обясня малко и да допълня първоначалното изявление.

Нека ви кажа веднага – това не е завист. Това е гореща емоция: сега сме на тренировъчния лагер в Сочи, вечерта гледахме мача на Русия с Дания (1:4) и си легнахме разстроени. Сутринта медиите повдигнаха болезнените теми – колко получават играчите, колко треньорите и т.н. Инстаграмът ми гъмжеше: Дзюба получава толкова много, Зобнин толкова много – и аз прелиствам всичко това.

Винаги съм против да се броят чужди пари. Когато виждам истории на успешни хора в различни области, в бизнеса или в спорта, винаги им се възхищавам. Те показват, че е възможно да се спечели име и пари с упорит труд, интелигентност и воля. Това означава, че ако работим усилено, също можем да постигнем успех!

Но също така разбирам, че може и да се губи по различни начини. Може и да не спечелите, но можете да покажете характера си – можете да се биете, да гризете земята, вратата. Скоро ще отидем на Олимпийските игри в Токио и ще излезем на терена, знаейки, че представляваме огромна страна. И дори хората, които обикновено не гледат хандбал, ще включат телевизора и ще ни подкрепят толкова силно, а ние ще се разкъсваме и ще се хвърляме на терена заради тях!

Не съм специалист по футбол, но разбирам спорта – къде има борба и къде не. А на сутринта, когато видях заплатите, си помислих: „Срамота, момчета“… Срам и разочарование. Разбирам, че ако им платиш не 20 милиона, а 20 хиляди, нивото няма да се промени, те ще играят както могат. Разбираемо е, че футболът като индустрия прави съвсем различни пари, които не присъстват в хандбала или други спортове. Но има моменти, в които на футбола се позволява прекалено много – и не става дума за пари.

Вижте историята с петобойката Уляна Баташова преди няколко седмици.

Петобойците се подготвяха за световното първенство в Новогорск, а футболистите проведоха тренировъчния си лагер там. Киркоров дойде – всичко беше блокирано. Уляна не можеше да стигне до тренировката заради хора в униформи: караше скутер, те й препречиха пътя – въпреки че след няколко дни заминаваше за състезание. Няма никакво уважение към другите спортисти, просто играчите са поставени по-високо – въпрос на пари ли е това? Не, става дума за уважение: кой си ти, петобоецът, когато футболистите са тук? Разбира се, не самите футболисти блокираха изходите, а техните охранители – но всичко е заради футбола.

И заради такива дреболии спортистите от други спортове формират отношение към футболистите. Да, ние не сме толкова богати и популярни – разбирам защо е така. Но аз не го приемам: в Дания например хандбалът е спорт номер едно, а футболът е на второ място.

Давам 100% от себе си за националния отбор и страната, давам най-доброто от себе си и очаквам същото от колегите си. Но когато случаят не е такъв, а освен това се прибавят всички материални облаги и неравнопоставеност спрямо другите спортисти, тогава, да, искам да говоря открито в социалните мрежи.

Не съм имал намерение да се възгордявам за сметка на футбола и футболистите. Те вече си навличат неприятности от всички. Просто се възмущавам от това като спортист: човече, умри на терена, гризни земята. Виждам, че случаят не е такъв. Въпреки че знам какво е да играеш със счупени пръсти и изкълчен глезен, носът ми беше счупен, а веждата ми беше порязана. Имаше толкова много контузии, но ти продължаваш да се бориш. И тогава виждате колегите си, които нямат такава ангажираност. Проблемът не е в самото поражение. Щях да се боря, щях да кажа: момчетата са страхотни, напълно разбирам чувствата им, но не се получи.

Една нещастна история така се разпадна… Бих искала хандбалът да стане популярен, но заради самия спорт.“

Превод: Nostrabet

Видяно 43 пъти
Петър Недков
Петър НедковПетър Недков е роден в Плевен. Завършил е СУ „Климент Охридски“ София. Работил е повече от 20 години като кореспондент на водещи спортни ежедневници у нас, като е отразявал новини от спортния и футболния живот на България.
Коментирай

Няма коментари.