Бостън Селтикс на Бил Ръсел и Боб Кузи. Лос Анджелис Лейкърс на „Меджик“ Джонсън и Карим-Абдул Джабар. Бостън Селтикс на Лари Бърд и Кевин Макейл. Чикаго Булс на Майкъл Джордан и Скоти Пипън. Сан Антонио Спърс на Грег Попович и Тим Дънкан. Лос Анджелис Лейкърс на Фил Джексън, Шакил О’Нийл и Коби Брайънт.
Това са династиите в пребогата история на Националната баскетболна асоциация на САЩ и Канада. Започвайки от ’60-те години на миналия век, когато Бостън се превръща в най-доминиращия отбор в колективните спортове зад океана, та чак до края на първото десетилетие на този век, когато покойния Коби Брайънт донесе 16-та титла за „езерняците“.
От днес е редно да прибавим и династията на Голдън Стейт Уориърс. Династия започната от Марк Джексън и доразвита от Стив Кър. Стеф Къри, Клей Томпсън, Дреймънд Грийн, Андре Игудала, Кевин Дюрант, Кевин Лууни, Джордан Пуул и още и още. Вчера „Войните“ се класираха за своя шести финал в НБА за последните осем сезона. За последно подобно нещо правят „биковете“ на Джордан през ’90-те, които и до ден днешен са считани от мнозина за най-завършения и добър отбор в историята на играта.
Уориърс се завърнаха там, където неизменно бяха от 2015 до 2019-та. Последните две години бяха изключително тежки за отбора от Сан Франциско. Две години изпълнени с COVID-19, тежки контузии на Клей Томпсън и Стеф Къри. След загубата от Торонто през 2019-та „войните“ се разделиха с Кевин Дюрант, който отиде на изток в опит да създаде друга династия, но засега това не му се получава.
През този сезон обаче всичко се нареди и нещата бяха доведени към своя логичен край – Голдън Стейт бяха здрави, ротацията се подсили и увеличи с хора като Джордан Пуул и Гари Пейтън-младши, които често пъти бяха втория и третия най-добър играч през сезона. В мач № 5 от финалите на запад срещу коравия Далас и фантастичния Лука тежката резерва Моусес Мууди, който записа средно по 11.7 минути игра в първия си редовен сезон в НБА, наниза 7 точки. Това може и да не изглежда много, но 19-годишният новобранец вкара два от трите си опита и бе безпогрешен от линията за наказателни изстрели.Това означава само едно – всеки в отбора използва по-възможно най-ефективен начин малкото му се отдали възможности. Защото на всеки е ясно, че в компанията на Стеф Къри и Клей Томпсън, стрелбите няма да са много.
Всичко това ни отвежда до една дума – системата. Стив Кър създаде строй, на който най-големите комунисти и демократи заедно могат да завидят. Неговите играчи играят в такт един с друг и знаят прекрасно какво трябва да направят във всеки един момент. Именно затова Мууди бележи 7 точки за по-малко то 11 минути. Гардът е насърчаван постоянно от опитните си съотборници да бъде агресивен и да не спира да се движи – двете най-важни неща във философията на Голдън Стейт.
За ядрото на отбора няма какво да се каже – Стеф Къри промени играта. Така както преди него го направиха Бил Ръсел, Уилт Чембърлейн, Карим, „Меджик“ и Лари, Майкъл, Шак, Коби, Алън Айвърсън и Леброн. Дреймънд Грийн продължава да е нещо като „сивия кардинал“ и диктува всичко случващо се на паркета и в защита, и в нападение. Било те чрез двоен заслон на тройката или чрез пас през трима от единия до другия ъгъл. Клей Томпсън е вторият най-смъртоносен стрелец в историята на НБА. Гардът пропусна последните два сезона и половина заради две отвратителни контузии. И ако никой не се съмняваше в офанзивните му умения, то мнозина подлагаха на съмнение способността му отново да бъде най-добрият защитник в редиците на „войните“. Но и това е в миналото. Клей не един и два пъти се нагърбваше да пази (и то сравнително успешно) Джа Морант или Лука Дончич, а не се съмнявайте, че именно той ще бъде отговорен за Джейсън Тейтъм или Джии Бътлър. Но всичко с времето си.
Сега Уориърс трябва да починат малко и да се подготвят за най-тежкия тест – този с чакането. Ако довечера Маями успее да докара нещата до решителен мач №7, това означава че Голдън Стейт ще имат цяла седмица почивка. А това често пъти играе лоша шега на отбори, които изключително разчитат на инерция и ритъм. Хубавата новина за Уориърс е, че те ще имат домакинското предимство, без значение кой е победител в серията на изток. Къри и ко бяха с 4 домакински срещи в 4 от 5-те им поредни финални серии и не успяха да се възпозлват само един път от домакинския фактор (2016-та). Сега обаче войниците на Стив Кър знаят, че 3-1 е най-несигурният резултат и че една контузия може да промени бъдещето до неузнаваемост. Днес играеш пети пореден финал, в следващите два сезона дори не си в плейофите. Да му мислят момчетата от синята конференция!
Няма коментари.