Помните ли Рафаел Перес? Вероятно не, освен ако не сте фенове на Литекс или ЦСКА.
В българските медии почти липсва информация за стъпките му след напускането на „червените“ през 2017-а година. Толкова невзрачен футболист беше. Не знам дали сте забелязвали, но медиите у нас масово информират читателите си за редица играчи, оставили нулева следа у нас. Тони Уот (ЦСКА), Начо Монсалве (Левски), Талеб Тауата (Лудогорец), Данте Стипица (пак ЦСКА), Тома Даске (пак Левски) и пак, и пак, и пак. Куп играчи, оставили смесени или никакви впечатления у нас. Безспорно е, че някои от тях не са се реализирали само и единствено тук, на други места (често родните си) са ценени, не от див патриотизъм, а заради постижения. Някои изобщо са нямали ниво за родния футбол, а на следващия си пристан са разкрити повторно. Трети идват с богати визитки и тук не оставят нищо. Хора всякакви по света, играчи също.
Е точно такъв е случаят и с Рафаел Перес. Колумбийският защитник бе взет като доста добре котиращ се чужденец в Литекс още през 2015-а година. Тогава Рафа е на 24 години – перфектна възраст за защитник. Пост, за който се предполага, че трябва известна зрялост. Все пак отбраната е последната преграда преди вратаря.
С преминаването през следващата година в ЦСКА започват и противоречията за Перес. Високият 186 сантиметра играч бе бледа сянка на себе си на „Българска армия“ в конкуренцията на неособено силни бранители и основно младоци. В Литекс Перес веднага захапа като титуляр и бе несменяем в продължение на 1.5 години. След пристигането си в Борисовата градина Перес също е налаган безукорно. Той обаче започва да редува грешка след грешка, а феновете стават изключително неблагоразположени към изявите му. Привържениците желаят български момчета като налагания тогава Божидар Чорбаджийски, подценявания в същия момент Пламен Гълъбов и други момчета на тяхната възраст, каквито са разпръснати из Първа и Втора лига в онзи момент.
Упоритото налагане на Перес тогава води до своя логичен завършек. Куп изпуснати точки от ЦСКА и раздяла през лятото на 2017-а след отказ на колумбиеца да поднови контракта си. По това време „армейците“ вече разполагат и с опитните Александър Барт и Николай Бодуров, за които трябва да кажем, че също оставиха смесени впечатления заедно и поотделно.
Накъде поема Перес? – Родината, Колумбия, свободата, където камъкът си тежи на мястото. Защитникът се озовава в Хуниор ФК – отбор от първа лига на Колумбия. И не само, че Перес поема към Хуниор, но му помага да спечели едва втората си Купа на Колумбия в първия си сезон.
Следват три сезона за Перес в родината му, в които той неминуемо печели трофей и е основен играч на тима. Освен купата, защитникът прибира една Суперкупа и цели два шампионски трофея! За справка – в цялата си история Хуниор ФК е ставал 10 пъти шампион на латиноамериканската страна – 1/5 от тези титли са с Перес в състава. Агресивният централен защитник е скала в тима си и често обира наградите за играч на месеца, бранител на сезона и прочие.
Силното представяне на Перес не остава незабелязано. В началото на белязаната от КОВИД 2020-а година „кафетеросът“ прави значим трансфер, преминавайки в аржентинския Талерес. Първоначално „синьо-белите“ го взимат под наем, но впоследствие го откупуват за 400 000 долара при само оставащи няколко месеца от договора му с Хуниор ФК. В продължение на две години Перес защитава цветовете на Талерес. Той е несменяем титуляр и за общо три години навърта 112 мача с две попадения в елита на Аржентина. През 2023-а година следва още една стъпка напред – Перес отива в Сан Лоренцо, любимият отбор на папа Франциск. В червено-сините одежди латиносът се пременява 52 пъти и отново е основен футболист в един от силните отбори в Аржентина. Сан Лоренцо бе трети през миналата година в шампионата на „гаучосите“.
Странно или не, на 33 години Перес се върна там, където е най-ценен – Хуниор ФК. В медиите в Южна Америка се спекулира, че бранителят е влязъл в остър конфликт с хора в Сан Лоренцо и това е причината за трансфера, след който дори се говори за финансови компенсации от двете страни. Не звучи нелогично предвид сериозната бройка мачове, които Перес набързо навъртя за клуба, окичил се с бронзов медал във вероятно второто най-силно първенство на континента. Според TyC Sports „циклоните“ дори дължат пари на Перес – около 110 000 долара.
Сега за колумбиеца, обявен за „акула“ от новия си стар клуб на 3 януари при повторния подпис, предстои да завърши най-красивата глава в своята история. В Хуниор ФК, където вече е със статут на легенда. В град Баранкия, който го обожава.
Мненията за него в България винаги ще са различни, защото напук на нелепите грешки, които правеше, със сигурност е имал и подкрепяща го аудитория. Оказа се обаче, че камъкът си е тежал на мястото – буквално и преносно. Родината е мястото за Перес. Хуниор е клубът. А камъкът наистина там е тежал.
Няма коментари.