Как футболист стана сензация в интернет и класацията „Личност на века“

Затова историята на човека, който играе за Ювентус, след като е освободен от Мидълзбро, и който едва не печели наградата на списание „Тайм“ за личност на века, си заслужава да бъде разказана.

Престижното американско издание провежда онлайн анкета, за да определи наградата си „Личност на XX век“. В списъка са включени светила от културата и политиката – от Мартин Лутър Кинг и Уинстън Чърчил до Елвис Пресли и Алберт Айнщайн.

Въпреки това „Тайм“ дава възможност на хората да изпратят свои собствени номинации и сред един от първите големи случаи на онлайн тенденция, която превзема публично гласуване, О’Брайън скоро оглавява вота.

„Тайм“ обаче прекратява забавлението, като отстранява О’Брайън и променя правилата. В крайна сметка Айнщайн печели гласуването.

За О’Брайън това е само едно от няколкото странни събития в кариерата му, която не прилича на никоя друга на професионален футболист.

Роден в Брей, Република Ирландия, О’Брайън впечатлява в юношеския футбол в родината си като атакуващ полузащитник и на 18-годишна възраст подписва с лидера в Чемпиъншип Мидълзбро, който гони елитна промиция, през 1997 г.

Въпреки че О’Брайън постига успехи на младежко международно ниво, след като с Ирландия печели Евро 1998 за юноши до 16 години след победа над Италия с 2:1 на финала, той не успява да пробие в английския клуб.

Всъщност мениджърът на Боро Брайън Робсън така и не му дава шанс за дебют и О’Брайън е освободен през лятото на 1999 г.

Въпреки това агентът му Стив Катнър, който представлява и съотборника на О’Брайън в Боро Пол Мърсън, изпраща видео с най-интересните му моменти на терена на някои от най-големите клубове в Европа, включително Ювентус.

„Старата госпожа“ вижда, че О’Брайън има качества и подписва петгодишен договор с него. По това време тимът е ръководен от Карло Анчелоти, а Рони става третият ирландец, подписал с Юве, след полузащитника от 1910 г. Матис Кундинг и бившата звезда на Арсенал Лиъм Брейди.

Новината, че един от изгонените им играчи е привлечен от италиански гигант, предизвика шок в Мидълзбро, но Робсън не съжалява, че се е отказал от ирландеца.

„Рони О’Брайън не е достатъчно добър, заявява Робсън. – Феновете са раздвоени, защото е отишъл в Ювентус, но той все още не е направил нищо. Късмет му желая. Надявам се да се справи наистина добре и да докаже, че не съм прав.“

Лятото на 1999 г. е време на промени в Юве. В състава им наистина има някои велики играчи за всички времена, сред които Зинедин Зидан, Едгар Давидс и Алесандро Дел Пиеро, но други звезди като Дидие Дешан и Анджело Перуци са напуснали.

Тъй като през юли и август Юве трябва да участва в Купа Интертото, Анчелоти е готов да експериментира с отбора.

След като се появява в три приятелски срещи, О’Брайън сяда на резервната скамейка за сблъсъците с румънския Чехлалул, преди да получи големия си шанс срещу руския клуб Ростов във втория мач от полуфиналния сблъсък.

О’Брайън влиза в игра в последните 13 минути, когато Юве вече води с общ резултат от двете срещи 9:1 и кадрите показват, че той се представя добре: движи се по дясното крило, печели свободен удар на границата на наказателното поле, след което прави ключова намеса в зоната на Юве, за да прекрати руска атака.

Има възможност и да се разпише, но на два пъти стреля встрани от вратата, а най-добрият му шанс е, когато получава добър пас от Филипо Индзаги, но младият ирландец отстъпва на връхлитащия Дел Пиеро. О’Брайън се намира в много по-добра позиция и само трябва да преодолее вратаря от шест метра, но ударът нанася Дел Пиеро и топката минава край гредата.

Това се оказва единственото участие на О’Брайън в мач за Юве. От септември 1999 г. в продължение на три години той е изпращан под наем в швейцарския клуб Лугано, както и в италианските долни лиги – в Кротоне и Леко, и обратно във Великобритания в Дънди Юнайтед в шотландската Премиършип.

Дори и да се е превърнал в интернет сензация, О’Брайън не успява да се наложи в нито един от временните си клубове и през лятото на 2002 година – три години след изтичането на петгодишния договор, е освободен от Ювентус.

Историята обаче не свършва дотук. О’Брайън отива в МЛС, където през 2002 г. подписва с ФК Далас и там наистина намира себе си. Той вкарва гол още при дебюта си при победата над Сан Хосе с 2:1 за купата.

Сезонът му през 2003 г. е провален от счупен крак, но през следващата година О’Брайън наистина блести, като записва 29 мача, вкарва два гола и дава 10 асистенции, и помага на Далас да достигне до плейофите на МЛС. Той е включен в отбора на сезона на лигата за 2004 г. и е избран да участва в престижния Мач на звездите.

2005 г. е още по-добра – 6 гола и 12 асистенции в 30 мача, още един избор в идеалния отбор и второ участие в Мача на звездите, а Далас е втори в Западната конференция и пети в плейофите.

След това обаче нещата тръгват надолу. О’Брайън се скарва с треньора на Далас Колин Кларк, а преминаването му във ФК Торонто е осуетено от контузия на коляното.

През 2008 г. подписва договор със Сан Хосе Ърткуейкс, но след 28 мача през кампанията О’Брайън взема изненадващото решение да прекрати кариерата си едва на 29 години.

След като окачва обувките си, О’Брайън се установява отново в Далас, играе голф и дори за кратко тренира в академията на стария си клуб. Но и досега той остава в историята като играча с един от най-странните трансфери за всички времена.