Ювентус изпраща слаб сезон, но следващият може и да е по-зле

0
ювентус

Изминалата кампания бе една от най-кошмарните за феновете на най-титулувания италиански клуб. За втора поредна година Ювентус бе далеч от битката за Скудето, а в Европа положението също не претърпя прогрес. Деветте поредни титли на Италия бяха гарнирани с два загубени европейски финала и с 4 трумфа в турнира за Купата на Италия, но тези времена изглеждат десетилетия назад, а не просто две години.

Спадът в играта и качеството на играчите бе очакван, тъй като Ювентус продължава да е пример за това как не бива да се управлява отбор. През последните 4-5 сезона „бианконерите“ привличат главно свободни агенти и хора с изтичащи договори, а в същото време позволяват на Пол Погба и Пауло Дибала да напуснат. Да, за французина бяха платени близо 100 милиона евро, но с „черно-бялата“ фланелка Погба бе един от най-завършените играчи на Стария континент. Ситуацията с Пауло Дибала е още по-плачевна. Безспорно най-добрият и важен играч на „Старата госпожа“ си тръгна със сълзи на очите, а тъга можеше да бъде видяна във всички фенове, които невярващо го изпращаха. „Диаманта“ напуска в пика на звездната си кариера. Ръководството прецени, че не се нуждае от супер звезда като него за вбъдеше и в клубната каса дори няма да влезе и един евро цент. Финалният пирон в цялата сага е фактът, че най-големият враг в исторически план е на път да привлече аржентинеца в редиците си – Интер. И никой няма да има право да се сърди на нисичкия гений, който в продължение на 7 години даде сърцето и душата си за „бианконерите“.

Изключвайки входящите трансфери на Матиас Де Лихт и Душан Влахович, в последните години Юве няма правилен ход. Да, бяха платени и 100 милиона за 34-годишен Кристиано Роналдо, който обаче не оправда очакванията на фенове, въпреки че бе световна класа в трите си сезона.

Позицията ляв-бек също е много сложен казус за гранда от Торино. През последните 7 сезона там се подвизаваше Алекс Сандро, който допреди две-три години бе считан за най-добрия на своята позиция в цяла Италия. А това не е малко. Бразилецът обаче е на 31 години и най-добрите му дни вече са зад него. Южноамериканецът вече не предлага това спокойствие и хладнокръвие, а в дефанзивен план спадът във формата му е най-тревожен. През изминалата кампания Алекс има повече жълти картона (3), отколкото асистенции (2), а това е крайно недостатъчно за ключова позиция като неговата.

Няма как да не споменем и центалната двойка. Иконата Джорджо Киелини вече няма да носи „черно-бялата“ тениска, което към момента оставя „бианконерите“ с трима „стопери“ – 35-годишният Леонардо Бонучи, 22-годишният Де Лихт и 27-годишният Ругани. И ако на последните двама се гледа като бъдещето на Ювентус, то конкуренцията на този брутално важен пост просто я няма. Бонучи отдавна не е първа младост, макар че той е едно от онези доказателства, че в тази игра няма стари и млади, а можещи и неможещи.

И тук стигаме до най-тревожния департамент – халфовата линия на Ювентус. Мануел Локатели, Артур, Денис Закария, Уестън Маккени и Адриен Рабио. С това се иачерпват полузащтниците на „Алианц Стейдиъм“. Трансферът на Закария в Юве логично остана в сянката на пристигането на Душан Влахович, но швейцарецът с конгоански корени ще има особено важна роля през следващия сезон. Дефанзивният полузащитник ще трябва да задържа топката и да подканва съотборниците си да играят малко по-нападателен футбол. Нещо, което по принцип е антоним на Масимилиано Алегри. Рабио е все по-недолюбван от феновете, но французинът си заслужава това отношение, имайки предвид слабите и непостоянни изяви с екипа на „Старата госпожа“.За Артур е изключително трудно да се изгради обективно мнение, тъй като бразилецът играе рядко, а кгато го прави, не впечатлява. Май нито Барса, Нито Юве спечелиха от размяната на Артур и Пянич.

Атаката на Юве изглежда най-пленителна и обещаваща. Да, без Дибала нещата ще са трудни през следващата кампания, имайки предвид и колебанията на Алваро Мората. Част от феновете твърдят, че трябва да се даде шанс на дуото Влахович – Мойс Кийн, подкрепяни от Федерико Киеза и Федерико Бернардески. Киеза е отличен футоблист с изключително светло бъдеще благодарение на неспиращия си мотор и игра с гръб към врата, а „Берна“ така и не успява да се наложи сред основната ротация, въпреки че рядко разочарова, когато започне титуляр или когато получи шанс за изява в няколко поредни мача.

Това, разбира се, няма как да компенсира проблемите на вратарския пост и в халфовата линия. Птичка пролет не прави, а в случая на Ювентус нападение отбор не прави. Дефанзивният подход на Алегри и завързаната кесия не предвещават скорошно разотиване на облаците над един от най-известните италиански отбори. Юве е на поне три поста разстояние от Милан и Интер, а двата гранда от Милано са в подем през последните години и няма изгледи скоро този процес да спре. Имайки предвид все по-добре играещите отбори на Рома и Наполи и винаги опасните Фиорентина и Лацио, Ювентус отново ще се намира в небрано лозе през половината време.

И ако задачата за следващата кампания трябва да е само и единствено по-силно представяне в родното пъренство, то феновете не трябва да таят никакви надежди за по-дълъг и запомнящ се сезон в Шампионска лига. Без да се замислям се сещам за поне 5 несравнимо по-силни отбора на Стария континет, а тимове като Виляреал и Айнтрахт Франкфурт към момента могат да направят живота сложен на всеки, така че третата „ушата“ ще почака още малко. Жалко, но факт.

Видяно 14 пъти
Божидар Тодоров
Божидар ТодоровБожидар е работил дълги години в спортни медии, където е отразявал най-различни спортни събития от родния и чуждестранния спорт. Неговите публикации са известни още, когато имаше Еврофутбол и сп. МеридианМач
Коментирай

Няма коментари.