Евро 2020: 10 играчи, които заслужават голям трансфер след този турнир

0 коментара
Николо Барела
Снимка: Twitter

„Евро 2020“ е фестивал на страхотния футбол, но скаутирането по време на международни турнири е рисковано занимание, пише в аналитичен материал fourfourtwo.com.

Естествено, клубовете трябва да бъдат предпазливи при подписването на договори с нови играчи въз основа на това как са се справили.

Все пак това не спира големите клубове да правят импулсивни покупки по време на големите турнири. Спомняте ли си как през 2014 г. Реал Мадрид плати за Хамес Родригес след звездните му изяви в Бразилия? Или когато кампанията на Патрик Бергер на Евро 96 му донесе преминаване в Ливърпул? Джон Йенсен премина в Арсенал след един невероятен гол на Евро 92, а Нюкасъл Юнайтед беше достатъчно впечатлен от гола на Стефан Гиварш във Франция 98, за да му предложи договор.

Може би тези 10 момчета ще са следващите на опашката. В този списък обаче сме се спрели на играчи, които по време на турнира са подобрили репутацията си, а не на случайни халфове с превъзходни далечни удари, които може би са привлекли вниманието.

1. Джереми Доку, Белгия

Като цяло Доку получи ограничени минути, за да покаже на какво е способен. Най-младият играч в състава на Белгия, той бе пуснат в игра като заместник на Еден Азар за загубата от Италия.

Но докато бе на терена, крилото на Рен се справи отлично. Той не играе отдавна в Лига 1, но имаше солиден сезон и неговата креативност и вземане на решения срещу опитна защита в такъв мач показаха, че той няма да се уплаши от големите мачове.

Може би отбори като Евертън, Лестър Сити или Арсенал трябва да се огледта за него, докато е все още млад и сравнително достъпен.

2. Гранит Жака, Швейцария

С единия крак вече зад Арсенал, изявите на Гранит Кшака на Евро 2020 са донякъде без значение, когато става въпрос за интерес от страна на Рома. Все пак може би друга страна трябва да обърнем внимание на това колко добър е той.

Клишето е, че дълбоко разположените плеймейкъри често са спокойни и хладнокръвни, докато полузащитникът, който печели топката, обикновено е агресивният. Жака показа срещу Франция, че неговата страст и лидерство могат да бъдат разликата в центъра на терена, като измъкна швейцарците до 3:3 в мача, който в крайна сметка те спечелиха на дузпи.

Трансферът му вероятно вече е осигурен, но може би Арсенал трябва да поиска допълнителни 5 млн. паунда. Все пак Евро 2020 предостави още примери за това какъв играч е Жака в големите мачове.

3. Робин Госенс, Германия

 Госенс беше най-опасният играч на Германия срещу Португалия, тъй като се стремеше да е навсякъде в атакуващите зони, да вкарва голове или да уплътнява фланговете. Той е отличен в прехода и е идеален за система с трима защитници; не е имал и проблемите с контузиите на Спинацола.

Прилича на играч в стила на Нуно Еспирито Санто в Тотнъм – въпреки че и в Арсенал, Манчестър Сити и Лестър Сити би се справили с дълбочината и динамиката на атаката в зоната на левия бек.

4. Николо Барела, Италия

Ренесансът на Италия до голяма степен може да се дължи на изобилието от вълнуващи полузащитници в ерата след Пирло. Марко Верати е златният стандарт в това отношение: цялата класа и елегантност на класически италиански номер 10, с позиционен усет и смелост тип Гатузо.

Макар че Николо Барела не е точно тайна в италианския футбол, за него Евро 2020 беше пробивният турнир за по-широката публика, за да види на какво е способен. Прясно коронясаният шампион на Скудетото демонстрира пълния репертоар на полузащитник досега на Еврото и може би най-важното за един италианец е, че показа, че може да се справя и с по-високо темпо.

Ливърпул би бил отлична дестинация, както и Арсенал, ако разполага с парите. Срещу Белгия Барела показа, че е хладнокръвен и спокоен в наказателното поле, и умее да диктува играта.

5. Угуркан Чакир, Турция

Той допусна три попадения в нощта на откриването – и не стана много по-добре в следващите мачове – но Угуркан Чакир вероятно беше най-добрият турски играч на терена на Евро 2020.

Вратарят на Трабзонспор има добро позициониране, въпреки че върху други компоненти може още да поработи. По традиция турските вратари не са склонни да излизат зад граница, така че опцията за трансфер в по-голямо от петте най-големи първенства в Европа изглежда малко рискована.

Възможностите обаче могат да бъдат огромни. Стражът има голям потенциал, не струва скъпо и на 25 години може да се превърне в солиден вратар за амбициозна страна. Не позволявайте катастрофалното представяне на Турция да замъгли преценката Ви за стража.

6. Дониъл Мален, Нидерландия

Арсенал позволи на Дониъл Мален да напусне като тийнейджър. В годините след английската си авантюра, обаче нидерландското лале разцъфна в ПСВ.

Взет на Еврото по-скоро като резерва, отколкото като нещо друго, Мален започна последните няколко мача за Холандия в предни позиции с националния талисман Мемфис Депай. Мален все още е неопитен, но основните компоненти на играта му са ясно видими. Той има бързина, добра представа за обстановката около себе си и може да играе както отляво, така и в центъра.

Нападателите могат да бъдат скъпи: изкушаването ПСВ да продаде Мален сега може да бъде най-добрият вариант за клуб, който иска да инвестира в нещо дългосрочно, а 22-годишният играч показа, че вече е готов да се изкачи на по-големи сцени… въпреки пропуска от чиста позиция срещу Чехия.

7. Ренато Санчес, Португалия

Преди пет години Ренато Санчес блестеше на голямата сцена, спечели наградата „Златното момче“ на Евро 2016 и си заслужи преминаване в Байерн Мюнхен.

В интерес на истината там не му потръгна. Санчес трябваше да намери отново своята енергия и през този сезон спечели титлата с Лил. Качеството му на Евро 2020 отново беше несъмнено: дали този път е готов за стъпка нагоре?

Вероятно. Той е по-възрастен, по-мъдър и в среда с по-бавно темпо е необходимата искра на блясъка в полузащитата. В Ювентус на Макс Алегри, например, той би бил добра опция за състава, с който треньорът разполага.

8. Дензъл Дъмфрис, Холандия

25-годишният десен бек, кръстен на Дензъл Уошингтън, Дензъл Дъмфрис от ПСВ се превърна в нарицателно име у дома в Нидерландия.

Преди да премине в ПСВ, Дъмфрис беше в Спарта Ротердам и Хееренвеен, но сега може би е моментът да замине за чужбина. Неговата бързина, физика и готовност да се включи в атака, както и да вкара топката във вратата, бяха радост за окото на Евро 2020.

В турнир, в който левите бекове доминират, Дъмфрис е една от звездите от другата страна. Има много отбори от Висшата лига, които биха могли да го погледнат по-отблизо след подвизите му това лято.

9. Микел Дамсгаард, Дания

Микел Дамсгаард изигра международен турнир, който може би не прилича на никой друг в историята. Взет като 20-годишна резерва на Кристиан Ериксен, той не очакваше да играе много, но след драматичните обстоятелства, при които нападателят на Сампдория се озова в първия отбор, той използва своя шанс.

Дамсгаард е отличен играч. Описван от клубния шеф Клаудио Раниери като „вундеркинд“, младежът се труди на терена, предлага креативност в изобилие и дори счупи рекорда, за да стане най-младият голмайстор на шампионата в историята на страната.

Безброй клубове в Европа би трябвало да обърнат внимание на това. Надяваме се, че един ден ще го видим заедно с Ериксен в националния отбор на Дания.

10. Дани Уорд, Уелс

Дани Уорд никога не е играл в лигата за Лестър Сити. Решението на Роб Пейдж да го избере пред Уейн Хенеси на вратата на Уелс без съмнение беше най-големият риск, който временният треньор направи на Евро 2020 – но спокойно може да се каже, че той се справи.

Уорд беше превъзходен за „драконите“. Той бе най-добрият играч за Уелс в първия им мач срещу Швейцария и имаше спокойно присъствие през целия турнир, дори пред двама млади централни защитници.

Само на 28 години за резервния страж на Лестър все още има време за голям трансфел. Но на този турнир той показа, че със сигурност е достатъчно добър, за да се бори някъде за фланелката с номер 1.

Превод: Nostrabet

Видяно 20 пъти
Коментирай

Няма коментари.

Петър Недков

Петър Недков

Петър Недков е роден в Плевен. Завършил е СУ „Климент Охридски“ София. Работил е повече от 20 години като кореспондент на водещи спортни ежедневници у нас, като е отразявал новини от спортния и футболния живот на България.