Англия елиминира Словакия, за да стигне до четвъртфиналите на ЕВРО 2024, но след като се взираше дълго време в едно от най-унизителните си поражения. Мнозина фенове на „Трите лъва“ се надяваха да видят една подобрена версия на „Трите лъва“ в елиминациите, но промяна нямаше никаква…
Неориентираната защита на отбора на Гарет Саутгейт позволи на Словакия да стигне до ситуации на няколко пъти през първите 20 минути, което доведе до откриващото попадение на Иван Шранц в 25-ата минута. 30-годишният играч се възползва от дупка в отбраната, за да пробие Джордан Пикфорд. А Англия дори нямаше отговор след това. „Трите лъва“ не отправиха точен удар през първата час на голям турнир за първи път от четвъртфиналите на Световното първенство през 1986-а година.
Англия вкара топката в мрежата в началото на второто полувреме, но гол нямаше, защото Фил Фодън беше в засада. Удар на Деклан Райс пък срещна гредата в 81-та минута, което беше знак за леко нарастване на напрежението пред вратаря на Мартин Дубравка. Първият точен удар за англичаните дойде в петата минута от добавеното време, когато Джуд Белингам спаси островитяните с невероятен гол със задна ножица.
Това вкара мача в продължения, а в самото им начало Англия напълни пълен обрат. Тогава, след разбъркване в наказателното поле, резервата Айвън Тони прати топката към капитана Хари Кейн, който от близко разстояние вкара с глава за 2:1.
В 104 минута страхотно центриране в пеналта на Англия достигна до Петер Пекарик, който от 2-3 метра не уцели опразнената врата под натиска и на защитник. Така приказката на Словакия приключи, а Англия се измъкна като на магия.
Кой, ако не „Хей, Джуд!“
На Англия им липсваше идеи, когато достигаха до наказателното поле на Словакия. Сценарият, обаче, беше повече от перфектен – добавено време, претъпкано наказателно поле, една задна ножица и Джуд Белингам.
А всичко стартира с едно просто хвърляне от тъч на Кайл Уокър към близката греда. Там Марк Гехи успя да изпревари двама играчи на Словакия, и насочи перфектно топката с глава към Белингам на точката на дузпата. Неговият акробатичен удар не само попадна в целта, но и вкара топката в десния ъгъл извън обсега на Мартин Дубравка. Това беше първият точен удар за Англия в мача.
Рекламната кампания на Белингам със спортния концерн Adidas преди турнира беше с мотото „Ще го направиш“. Колко по-точно може да определим, който и да е друг играч на Англия? Докато Белингам празнуваше с послание „Кой друг?“, мнозина биха казали „Беше ли заслужен изравнителния гол? Не!“. Но Белингам го заслужаваше попадението и то по такъв феноменален начин. Може ли това да бъде повратният момент за Англия в турнира?
Още един проблемен мач за Гарет Саутгейт
Англия се спаси от огромно унижение в неделя привечер. Лошото е, че това не е някаква изненада. Представянето им на тазгодишното Европейско първенство падна доста под очакваните стандарти. За отбор с толкова високо индивидуално качество не само в стартовите 11, но и в целия отбор, включително тези, които не попаднаха в окончателния състав, това беше изключително разочароващо.
В четирите си мача до момента Англия показа еднаква слаба игра. Липсваше темпо с топката, а най-креативните им играчи не можеха да измислят нищо опасно в предни позиции. „Трите лъва“ разчитаха на десния си бек Киърън Трипиър, който играе отляво на защитата, за да се опитат да създадат повече ширина по терена. Неуспехът на експеримента с Трент Александър-Арнолд в средата на терена, „скучният“ Конър Галахър и след това пускането на Коби Майно в титулярния състав почти оказаха някакво въздействие.
Най-осъдителното от всичко беше, че Англия не изглеждаше да има нито стил, но нито модел на игра. Мачът срещу Словакия беше същата история. Поредното лошо представяне през първото полувреме не беше променено по никакъв начин след почивката, а тактиката продължи да бъде също толкова неефективна. Корабът на Гарет Саутгейт потъваше, но той стоеше неподвижен на кормилото.
Този мач навяваше неприятните спомени за Исландия, но ключовата разлика в сравнение с 2016-а година, бе, че Англия разполагаше с играчи с качеството на Джуд Белингам. Неговата зашеметяващата задна ножица спаси „Трите лъва“ и почти сигурно работата на Саутгейт, засега.
Наставникът може да си припише известна заслуга за една закъсняла смяна, въпреки че тя все пак дойде твърде късно за негово щастие проработи. Айвън Тони влезе на терена само минута преди гола на Белингам, а в самото начало на продълженията осигури асистенцията за победното попадение на Хари Кейн.
Цялостното слабо представяне на Англия се повтори и срещу 45-ият в света Словакия, като това ще остави отпечатък върху треньора, освен ако нещата не се променят. Саутгейт свърши впечатляваща работа начело на Англия. Той възроди тима и го изведе до полуфинал на Световното първенство и до първия им голям финал на Европейското първенство преди три години, за първи път от 1996-а година насам. Но е необходимо драстично подобрение срещу Швейцария, в противен случай ерата на Саутгейт ще приключи окончателно и безвъзвратно.
Това ли беше най-лошото първо полувреме за Англия на турнира (до момента)?
Първите 45 минути срещу Словакия можеха да са обобщят в една снимка. Защитникът Джон Стоунс стоеше с разперени ръце, бесен от липсата на опции пред него.
Името на Гарет Саутгейт беше освирквано, когато беше прочетено от диктора преди двубоя. Първият път, в който играчите на Англия бяха освиркани, дойде след 11 минути игра, а след това, когато прозвуча сигналът за края на полувремето. Това се случва за втори пореден, след като не направиха нищо забележително.
„Трите лъва“ изоставаха на почивката с 0:1. Когато един отбор играе толкова консервативно, обикновено се очаква да има компромис с по-добро представяне в дефанзивен план, но дори това липсваше в редиците на Англия. Спокойно, обаче, може да кажем и, че това не е отбор, който играе консервативно, а отбор, който играе без никакъв план.
Нещата за островитяните започваха да се объркват след само три минути, когато Киърън Трипиър сбърка с паса си за Марк Гехи, което доведе до ранен жълт картон за защитника на Кристъл Палас. Гехи и Джон Стоунс пък направиха позиционни грешки за гола на Иван Шранц, докато Кайл Уокър често беше „прихващан“ от бранителите на Словакия.
На Англия ѝ липсваше темпо и идея в играта… отново
Понякога представянето на даден отбор лесно да се обобщи с една-две статистики – независимо дали това са очаквани голове, притежание на топката или интензивността на пресата.
Твърде често играчите на Англия правеха още едно ненужно докосване на топката, преди да вдигнат очи и да преценят възможностите си. Когато „сканираха“ терена, се наблюдаваше липса на опции в предни позиции, което принуди играча с топката да се обърна и да направи прост пас назад и да натовари съотборника си със същия проблем. Това се повтаряше отново и отново…
Коби Мейно беше по-смел в средата на терена, опитвайки се да получи топката в наситената от словаците халфова линия, но в случаите, когато имаше празно пространство, за да получи топката и да се обърне напред, рядко беше намиран в подходящия момент. Като цяло, Англия беше неспособна да прокара топката напред по терена, за да наруши защитната структура на Словакия.
Какво следва за Англия на ЕВРО 2024?
Това определено беше еквивалент на „Великото измъкване“ в Гелзенкирхен. Сега Англия ще играе срещу Швейцария на четвъртфинала и е справедливо да се каже, че ще трябва да играят много по-добре в Дюселдорф следващата събота, ако иска да направят нещо повече от това просто да отложат неизбежното.
Може би, англичаните заслужават признание за търпението и постоянството, което показаха при тези тежки обстоятелства, защото в предишни години отборът щеше отдавна да е напуснал надпревараата.
Англия се върна буквално от мъртвите и понякога в спорта това може да се окаже точният катализатор. Ще бъде ли наистина така, ще разберем през уикенда…
Няма коментари.