Джуд Белингам е будилникът, който изкарва Англия от сън

0
Джуд Белингам
Снимка: Twitter

Лесно е да се сравни пътуването на Англия през тази Световна купа с историята на д-р Джекил и г-н Хайд. В случай че не знаете, Робърт Стивънсън разказва за раздвоението на личността на уважаван учен, който под въздействието на наркотици се превръща в зловещ престъпник и всява страх у хората. Във Великобритания често споменават произведението в контекста на спорта, например когато даден отбор се противопоставя различно през първото и второто полувреме. Аналогичен трик може да се приложи и към отбора на Англия за Световната купа през 2022 г.

Д-р Джекил на това Световно първенство е летаргията на Англия при резултат 0:0. Мистър Хайд е внезапната трансформация, която се случва в отбора на Гарет Саутгейт, когато резултатът е открит и тогава „Трите лъва“ правят зловещо впечатление и на техните противниците.

Не само паметта ни, но и числата го показват. В Катар Англия прекара почти еднакво време и в двата режима, като разликата е от само половин час. Контрастът е огромен. При резултат 0:0 играта е напрегната и с минимални шансове за двата съперника. Когато Англия открие резултата, противниците й нямат никакъв шанс – подопечните на Саутгейт превземат пространството и лесно развиват предимството си.

За да бъде сравнението с историята напълно правдоподобно, можете дори да откриете причината, която предизвиква промяната. Да, да, става дума за Джуд Белингам.

Проблемите, които изпитват англичаните, когато резултатът е нулев, са добре предадени от наблюденията на Джак Грийлиш. Когато е помолен да обясни разликата между изискванията на Саутгейт и Пеп Гуардиола, Джак казва:

„В националния отбор имам повече свобода, докато във футбола на Пеп всичко е подчинено на структура. Няма оплаквания – тази игра му е донесла успех във всички клубове, с които е работил. Гарет също има схема на игра, но не ми забранява да се движа към противоположния фланг и да получавам топката там. Ако го сравните със Сити, в националния отбор имаме по-свободен стил.“

Свободното движение на играчите помага на Англия да развие предимство, когато противниците са окончателно разкрити. Липсата на структура, от друга страна, забавя атаките, когато противниците не поемат рискове. При резултат 0:0 това често води до ситуации, в които е категорично трудно да се изтласка топката напред.

Проблемът се прояви по различни начини през тази Световна купа, но има два повтарящи се елемента.

Първият е, че отборът изтегля твърде много играчи пред линията на топката. Тогава рискът от загуби и контраатаки се свежда до нула, но противникът получава осезаемо предимство в собствената си половина. Ако англичаните получат топката там, нападателите се оказват в най-трудните условия за създаване на положения.

Втората причина е твърде голямото разстояние между играчите. Проблемът в този случай не е в излишъка от безопасни варианти за подаване, а в липсата им при напредване с топката.

Белингам не е изключение, но той най-често е мостът между скучната Англия и внезапно офанзивната. Съществуват фактически доказателства: в два мача действията на Джуд директно доведоха до важния първи гол – срещу Иран той вкара, а срещу Сенегал подаде. Срещу Уелс пък Белингам взе участие в атаката, довела до дузпа.

Какво помага на Джуд? Заготовката на Саутгейт за внезапна смърт – сурова в треньорско отношение, но обещаваща и съобразена с начина на играчите да имат свобода на терена. Графиката на пасовете на Англия в мача със Сенегал не е лоша, левият фланг с Белингам е претоварен, а Хари Кейн е четвъртият играч там.

При атаката срещу Сенегал четиримата играха добре с топката, но и преди това имаше подобни епизоди и някои от тях дори доведоха до шансове. Отличителна черта е, че Белингам е замесен във всяко такова нападение.

В тези епизоди Белингам не винаги има решаваща, а точно допълваща роля в маневрата. Понякога създава пространство за партньорите си, като увлича съперниците, понякога започва разиграване, понякога ускорява играта с едно докосване, а понякога прави и двете с гола във вратата на Сенегал.

Взривоопасният стил на Белингам невинаги намира отклик сред партньорите му, понякога те са твърде вглъбени в сънливата стратегия на Саутгейт. Но ако някой изпълнява ролята на будилник, това е Джуд.

Хубавото при Джуда е, че той съчетава ролята си в подготвителната фаза на атаките с ролята си на завършващ играч. Понякога буквално в един-единствен епизод. След Сенегал Гари Невил се възхити на Белингам: „Имам чувството, че той може да прави абсолютно всичко. Много рядко се среща полузащитник, който се чувства добре както в собствената си половина, така и в атакуващата третина. Дали е полузащитник? Атакуващ полузащитник? Не, Джуд е и двете в едно.“

Наблюдението на Гари се вписва идеално в основната история за гъвкавостта на Белингам. Майк Додс, треньор н родната академия на Джуд в Бирмингам, казва: „Защо Джуд играе с номер 22 и в националния отбор, и в клуба? Един ден той се приближи до мен и ми поиска десеткат. Казах му, че ще му подохожда номер 22. Той се изненада, но аз му обясних, че може да играе и четворка, като опорен халф, като осмица, и като десетка и ако ги събереш, ще получиш 22“.

Като класическа осмица Джуд е отличен заради изблиците си в наказателното поле.

„Голът му срещу Иран ми напомни за Стив Джерард, Франки Лампард и Пол Скоулс. По-скоро като Пол, но и тримата могат да забележат дупка в защитата и да се възползват. От друга страна, за опонентите има дилема. Те разбират, че в този отбор не само атакуващите играчи могат да застрашат вратата и ще трябва да затворят и Белингам. Неговият втори изблик в пеналта обаче е превъзходен“, отбелязва бившият полузащитник Яя Туре.


Видяно 24 пъти

Автор

Петър Недков
Петър НедковПетър Недков е роден в Плевен. Завършил е СУ „Климент Охридски“ София. Работил е повече от 20 години като кореспондент на водещи спортни ежедневници у нас, като е отразявал новини от спортния и футболния живот на България.
Коментирай

Няма коментари.