Легендарен нападател на ЦСКА попиля отбора от „Армията“ и го определи като наемен, който е дошъл от Ловеч. Спас Джевизов дори заяви, че второто място в Борисовата градина е равно на последно и навремето е подарявал своите медали.
„ЦСКА е моята съдба. Всичко, което съм го изживял, остава завинаги в сърцето ми. Това е моят живот! Нотингам, Ливърпул, Реал Сосиедад, но това е история и ще си остане история. В днешно време е трудно да си помислиш, че ще победиш настоящия европейски шампион и кога ще се срещнеш с него. Да нося червената фланелка беше чест и достойнство за мен и моите колеги, раздавах се на 100%, давайки и повече, ако трябва, залагах и здравето си.
Трудно можеш да подкрепяш днес този отбор, който играе там (в Борисовата градина) под наем. В никакъв случай, няма как да го подкрепя. Разделихме се и ветерани, и фенове. За нас винаги второто място е било все едно сме последни, сребърните медали ги подарявах, второто място беше недостойно – гонехме само първото място.
Целите бяха високи, различно от всичко това, което прави този наемен отбор на „Армията“, дошъл от Ловеч, незнаейки какво значи чест, достойнство, армейци и т.н.
Четете книгата на Аспарух Никодимов! Всеки, който иска да се запознае с историята на нашия голям отбор, за славните мачове на ЦСКА, да си вземе тази книга. А не книжките, написани от тролове, наведени до земята, безподобни, които след напускането на ловешкия тим, само за една минута ще бъдат забравени завинаги“, заяви Спас Джевизов.
„ЦСКА е моята съдба. Всичко, което съм го изживял, остава завинаги в сърцето ми. Това е моят живот! Нотингам, Ливърпул, Реал Сосиедад, но това е история и ще си остане история. В днешно време е трудно да си помислиш, че ще победиш настоящия европейски шампион и кога ще се срещнеш с него. Да нося червената фланелка беше чест и достойнство за мен и моите колеги, раздавах се на 100%, давайки и повече, ако трябва, залагах и здравето си.
Трудно можеш да подкрепяш днес този отбор, който играе там (в Борисовата градина) под наем. В никакъв случай, няма как да го подкрепя. Разделихме се и ветерани, и фенове. За нас винаги второто място е било все едно сме последни, сребърните медали ги подарявах, второто място беше недостойно – гонехме само първото място.
Целите бяха високи, различно от всичко това, което прави този наемен отбор на „Армията“, дошъл от Ловеч, незнаейки какво значи чест, достойнство, армейци и т.н.
Четете книгата на Аспарух Никодимов! Всеки, който иска да се запознае с историята на нашия голям отбор, за славните мачове на ЦСКА, да си вземе тази книга. А не книжките, написани от тролове, наведени до земята, безподобни, които след напускането на ловешкия тим, само за една минута ще бъдат забравени завинаги“, заяви Спас Джевизов.
„ЦСКА е моята съдба. Всичко, което съм го изживял, остава завинаги в сърцето ми. Това е моят живот! Нотингам, Ливърпул, Реал Сосиедад, но това е история и ще си остане история. В днешно време е трудно да си помислиш, че ще победиш настоящия европейски шампион и кога ще се срещнеш с него. Да нося червената фланелка беше чест и достойнство за мен и моите колеги, раздавах се на 100%, давайки и повече, ако трябва, залагах и здравето си.
Трудно можеш да подкрепяш днес този отбор, който играе там (в Борисовата градина) под наем. В никакъв случай, няма как да го подкрепя. Разделихме се и ветерани, и фенове. За нас винаги второто място е било все едно сме последни, сребърните медали ги подарявах, второто място беше недостойно – гонехме само първото място.
Целите бяха високи, различно от всичко това, което прави този наемен отбор на „Армията“, дошъл от Ловеч, незнаейки какво значи чест, достойнство, армейци и т.н.
Четете книгата на Аспарух Никодимов! Всеки, който иска да се запознае с историята на нашия голям отбор, за славните мачове на ЦСКА, да си вземе тази книга. А не книжките, написани от тролове, наведени до земята, безподобни, които след напускането на ловешкия тим, само за една минута ще бъдат забравени завинаги“, заяви Спас Джевизов.
Няма коментари.