Дибала идва като лидер в Рома, както беше с Батистута

0
Пауло Дибала
Снимка: Twitter

Преминаването на Пауло Дибала в Рома не е просто преход. Това е заявление. За пръв път през този век римският тифоз не се радва на изгряваща звезда като Мохамед Салах или на топнападател на клуба като Един Джеко, а на лидер, който може да направи разликата на терена. Последният такъв е Габриел Батистута. Рома го купи преди 22 години и оттогава никога не е осъществявала толкова престижен трансфер.

„Трансферът на Дибала променя облика на първенството, смята Фабио Капело, който спечели Скудетото с римляните. – Той ще повиши стандарта на клуба и ще разтърси Серия А. Рома вече се превърна в един от най-обсъжданите отбори в Италия.“

Ясно е защо Рома се нуждае от Пауло. Аржентинецът е стъпка нагоре за тях. Но защо на Дибала му е нужен Рим? Да, 2018 г. вече отмина и Дибала не е този 24-годишен диамант с 26 гола на сезон в много дефанзивен клуб, но той все още е Пауло Дибала, един от най-големите таланти на поколението на върхова възраст от 28 години. Името и статусът му са твърде несъвместими с шестото място на Ювентус.

Дори и сега имаше много предложения. Атлетико Мадрид и Манчестър Юнайтед се интересуваха от Пауло, след като стана свободен агент, Милан беше плътно до него, а Интер почти бе подписал с него. Наблизо кръжеше и Наполи, но в крайна сметка Дибала не избра клубовете с титли в лига, а се озовава в Рома.

Качествата на аржентинеца са безспорни. Дибала е класически десетчленен отбор. Той е дисциплиниран в позициите си и държи топката чак до опорната зона. Това е неговата сила и слабост. Пауло завързва линиите и подобрява партньорите си, но внася раздор във всяка строга тактика. Той се вписва в системния футбол само като фалшива деветка – така офанзивите му не разрушават структурата.

Тактическите ограничения стесняват избора на Пауло. Италия е последното убежище на свободните творци. Плеймейкърите, които обвързват играта със собствените си мисли, все още са търсени тук, но всеки един от тях се сблъсква с проблеми в чужбина. Дибала не искаше да има съдбата на Папа Гомес и Родриго Де Паул и веднага отряза офертите от други лиги.

След това се проявиха особеностите на италианския пазар. Милан подписва договори с играчи над 26 години само ако на пазара няма подходящи млади такива. Наполи и Лацио с техния дълбоко кодиран футбол избягват несистемните творци. Интер инвестира в Лукаку и не намери пари.

Всъщност Дибала можеше да продължи да чака Интер да се отърве от Джеко и Алексис Санчес, но нямаше гаранции, че ще се случи. Оставаше Рома. Пауло е обречен да се премести в Рим. Последните съмнения бяха разсеяни с обаждане от Моуриньо, именно треньорът убеди аржентинеца да дойде в тима ч.

La Repubblica извлече речта на португалеца: „Не знаете ли защо трябва да отидете в Рим? За да спечелите. За Купата на Италия и Лига Европа, което наистина можем да направим. Не мога да кажа за другите, но екипът може да направи всичко с вас.“

Рома са много примитивни с топката. Дзаниоло имаше най-лошия сезон заради Моуриньо, но и самият той навреди на отбора

Дибала прекара цялата минала година в много проблемен отбор, критично неспособен да играе последователен футбол и зависим от личностите, за да се закрепи дори само в противниковата половина. В Рома той ще намери подобен контекст. Подобно на Алегри, Моуриньо не структурира фазата на владеене на топката. През цялата година Рома страдаше от липса на идеи.

Рома избягваше да напредва и използваше изключително вертикален подход с неподготвени преходи към противниковото наказателно поле. Защитниците изсипват топката напред, без да мислят за позицията на нападателите. Нападателите действаха изолирано от останалите линии. Обикновено те оставаха с двама или трима души срещу защитата на другата страна и търсеха решение сами.

Обикновено Дзаниоло беше получател на такива пасове – толкова техничен и силен, че влачеше топката дори без помощта на своя отбор. Стилът на неорганизирани контраатаки е причина за най-лошия сезон в кариерата на Николо. Той беше блестящ, докато не получи топката в наказателното поле. Оттам нататък изолираната роля работи срещу него. Умореният италианец беше притиснат от числата. Дзаниоло завърши със смешните 2 гола и 2 голови паса, допусна два пъти повече загуби, отколкото обикновено, и получи антиприза за най-надценен играч на годината.

Но в този случай примерът работи и в обратна посока. Дзаниоло си провали сезона заради Жозе, но и Жозе не изстиска повече Дзаниоло. Николо не разбира играта. Той беше твърде индивидуалистичен и интерпретираше една много свободна структура възможно най-просто: като платно за собствените си слаломи. Липсваше му търпение да задържи топката и да изчака подкрепа. Италианецът беше този, който превърна играта на Рома в постоянна поредица от безумни атаки.

Футболът е основната стилистична идея на Моуриньо. Но един голям клуб не може да контраатакува през цялото време. Позиционният контрол е неизбежен – поне срещу по-слаби отбори и докато не се открие резултата. И тук Жозе се отказва от механизмите. Владеенето на топката се осъществяваше или чрез движението на Пелегрини и Мхитарян между линиите, или чрез диагонали вляво, последвани от продължителни пасове на Залевски.

Сега нека да разгледаме какво ще промени Дибала. Той ще внесе сплотеност и мисъл в играта. Рома ще има най-опасната атака в лигата. Подобно на всеки повърхностно структуриран футбол, моделът на Моуриньо зависи от интерпретаторите. Когато Мхитарян зае мястото на Дзаниоло, Рома заигра по-разумно. Арменецът не се нахвърли сам върху защитата, а задържаше топката и изгради по-масирана контраатака с взаимодействието на няколко изпълнители. Дзаниоло превръща футбола в ръгби, а Хенрих – в обратното.

Очакваното преминаване не се осъществи по две причини. На първо място, Мхитарян беше по-слабо търсен. Второ, при всичките си недостатъци, Дзаниоло внесе много важни плюсове в играта. Атлетизмът, дрибълът и техниката му гарантираха, че защитава топката под натиск. Николо се превърна в един от най-добрите нападатели в лигата по отношение на пасовете и извеждащите подавания. Хенрих не можа да го направи.

Задачата на Рома е да съчетае силните страни на двамата и да премахне слабостите им. Дибала е идеален партньор. Той защитава топката дори по-добре от Дзаниоло, но чете играта много по-фино и не се опитва да прави всичко сам. Пауло знае кога да задържи топката, докато пристигне подкрепление, и кога да пробие сам, а щом стигне до наказателното поле, със сигурност няма да се задържи поради липса на възможности. Той ще направи римляните по-силни както във владеенето на топката (дори не е спорно: никой не връзва играта по-добре), така и в преходните фази.

Остава да се комбинират италианецът и аржентинецът – Николо все още не е напуснал и дори е отпаднал от списъка на Юве. Преминаването към 4-2-3-1 с преместване на Дзаниоло вляво изглежда оптимално. Така всички печелят: Пелегрини ще получи умен партньор, който да координира движението между линиите, Дзаниоло ще спести енергия и ще повиши ефективността си, а Пауло ще бъде себе си.

С тази комбинация римляните ще имат най-добрата атака в Италия. Лацио и Наполи са по-слаби по фланговете, Милан отстъпва навсякъде, с изключение на левия фланг, а Юве все още не си е върнал Киеза. На Интер пък му липсва финесът на Дибала и Пелегрини. Единственият въпрос е дали такава единица може да устои на слаба защита. Централните защитници на римляните остават неподготвени да играят заедно. И, честно казано, дори с десет души.

Другите варианти са вече изпитаните 3-4-1-2, 4-3-1-2 и дори 4-3-3. Но тогава ще трябва или да бъде преместен Пелегрини в средата на терена, или да бъде изтеглен по-назад Дзаниоло.

Дибала и Рома са съюз, който трябва да е от полза за всички. Пауло може и да не иска да се премести в столицата, но не би могъл да намери по-добро място. Рим и Неапол са различни от Торино и Милано. Северната тифозерия изисква от звездите два пъти повече, отколкото от останалите, като ги подлага на по-голям натиск, отколкото обичайните играчи. В южната част на страната прощават на художниците всичко. Римляните притискат отбора, треньора, президента, но до последно защитават художника, който внася красота в играта. Дибала никъде няма да намери по-удобни условия.

„Пауло е последната истинска десетка в Италия. Той печели мачове сам: в трудна ситуация можеш просто да му дадеш топката и да чакаш, той със сигурност ще измисли нещо необикновено“, отбелязва бившият директор на клуба Валтер Сабатини. – Той определено ще взриви „Олимпико“. Феновете на Рома обичат играчи, които могат да променят играта само с една отиграване, а Дибала е отличен в това отношение.“

В замяна Рома получи най-силния индивидуален играч в Серия А. Може би е загубил малко точност и тонус заради липсата на минути и пропуснатите свободни удари и характерните за него далечни изстрели, но дори и така, той беше водещият голмайстор и асистент на Ювентус. Дибала изглеждаше специален дори срещу най-добре комплектования отбор на Италия. При правилните условия той все още е най-добрият.

Излишно е да казваме, че това не означава, че вечната мечта на римските тифози за предстоящо величие най-накрая е била подхранена отвън. Дибала няма да направи Рома гранд. Никой не е способен да се справи сам. Но той ще замаскира един от основните проблеми на Моуриньо и ще добави качество към и без това силната атака. Ако Рома подсили атаката си с няколко покупки и в защита, ще бъде много трудно някой да ги изхвърли от зоната на Шампионската лига.


Видяно 22 пъти
Петър Недков
Петър НедковПетър Недков е роден в Плевен. Завършил е СУ „Климент Охридски“ София. Работил е повече от 20 години като кореспондент на водещи спортни ежедневници у нас, като е отразявал новини от спортния и футболния живот на България.
Коментирай

Няма коментари.