Дъмфрис отказвал картофки и сок, за да стане национал на Холандия

0
Дензъл Дъмфрис
Sports.ru

Водещият голмайстор на Холандия на Европейското досега не е Депай или Вагнерст, а 25-годишният защитник Дензъл Дъмфрис. Той вкара победния гол при 3:2 над Украйна (3:2), а във втория мач срещу Австрия изработи дузпата за първия гол и вкарва втория за крайното 2:0, което класира „лалетата“ на 1/8-финал.

Дъмфрис вече е вкарал повече голове на финали на Първенството на Стария континент от Гулит, Робен, Ван дер Ваарт, Кайт и Кройф.

Дензел Дъмфрис е кръстен на актьора Дензъл Уошингтън и в това има нещо вярно, защото пътят му към големия футбол е готов сценарий за Холивуд, пише руският сайт sports.ru.

До 18-годишна възраст той играе на аматьорско ниво – между 7-а и 4-та дивизия и все още отказва да изяде дори един картоф.

До пълнолетието си Дъмфрис се състезава за аматьорски клубове от Барендрехт (близо до Ротердам) – извън признатите академии. Преминава през целия цикъл на футболното си израстване в отбор, който тогава се намира между 6-о и 7-о ниво на Холандия, а на 17 години се изкачва с тима в 4-та дивизия. Дензъл не е имал вродени данни или очевиден талант. „Понякога можех да изглеждам тромав: правех технически грешки или не получавах пас“, признава самият той.

Дензъл компенсира липсата на талант с работа. Мечтае да изкачи върха и дори следи диетата си като дете. „Имахме играчи на много по-високо ниво, но този човек има невероятен начин на мислене. Той пожертва всичко. Ако закусвахме с чипс – той се хранеше здравословно. Ако момчетата излизаха за сок – Дензъл си оставаше вкъщи“, спомня си бившият треньор на защитника Бен ван Друнен в Смитшук, където той играе от 6 до 17-годишна възраст.

Треньорът на Barendrecht – Лесли Есияс, откъдето футболистът тръгва към професионалистите, има подобна история. Синът му се сприятелява с Дъмфрис, така че момчетата често прекарват времето си в дома на треньора. Една вечер за вечеря сервирали пържени картофи. Когато му поднасят чиния, Дензъл отказва и избира салата: „Трябва да се храня здравословно. Ще бъда професионален футболист.“

Всичко това звучи странно за хлапето, но по принцип всички около него си спомнят такива неща.

„Честно казано: съмнявах се, че Дензъл ще стигне толкова далеч, каза треньорът Есияс. – Имаше някои, които играеха по-добре в отбора. Но нямахме момчета с характера на Дензъл. Никога не съм виждал човек, който да е толкова запален по футбола и толкова уверен. Беше готов да пробива стени по време на мачове. Има една поговорка за него: „Усилията превъзхождат таланта, когато талантът не показва усилия.“

„Странно, но най-обещаващите играчи със златна техника не стигнаха толкова далеч, колкото аз“, потвърждава Дъмфрис.

Дори сред аматьорите Дъмфрис продължава да твърди, че ще играе за холандския национален отбор и всички му се смеят.

Един от повратните моменти в кариерата на Дензъл се случва през 2014 г. Той е повикан в националния отбор, но не в Нидерландия, а в Аруба.

 Дензъл като малък с майка си.

Малко история. Аруба е малък остров в южната част на Карибско море, близо до бреговете на Венецуела. От 1986 г. тя е самоуправляваща се държава в рамките на Кралство Нидерландия, т.е. е доста автономна (има дори признат от ФИФА футболен отбор – 205-и в класацията на 210 отбора), но все пак формално е свързана с европейската държава, както и съседният Кюрасао. През 80-те години Аруба се оттегля от Антилските острови и е можела да се отдели окончателно от Нидерландия, но не го прави. Разстоянието между Аруба и Нидерландия е около 8000 км.

Родителите на Дензъл се преместват от Аруба в Ротердам през 60-те години на миналия век. През 2006 г. заедно с 10-годишния Дензел, брат му и двете му сестри щели да се върнат в родината си, но не се получило – не могли да продадат къщата край Ротердам и благодарение на това Дензъл продължил да се занимава с футбол.

В началото на 2014 г. старши треньорът на Аруба Джовани Франкен попада на Дъмфрис съвсем случайно. Бащата на Дензъл и майката на треньора работят заедно в общината. „Майка ми често чуваше, че има страхотно дете, което се нуждае от шанс, спомня си Франкен. – А аз просто тренирах клуба и винаги се стремях да подсиля състава. Но той играеше толкова добре, че го поканих да се присъедини към националния отбор на Аруба на стаж.“

Дъмфрис се съгласява, но с принципното условие, че няма да играе в официални мачове от турнира. Да, Дензъл сериозно разказваше на всички още в аматьорските си години, че един ден ще играе за Холандия.

„Всички ми се смееха, спомня си Дензъл. – „Играх за Барендрехт и обявих, че възнамерявам да играя за Холандия.“

Франкен признава, че изявленията на Дъмфрис са изглеждали странни по онова време: „Играч на 17 години, не е най-талантливият, не е най-опитният и казва, че ще играе за холандския национален отбор. Да, всички се засмяха. Но това не го спря.“

Дензъл е бил в стартовия състав в два мача. Първият мач завърши 2:2, а вторият бе спечелен от Аруба, като Дъмфрис се разписа от почти 30 метра. Момчето впечатли всички със стремежа и желанието си. Искаха да го викат за официални мачове, но той категорично отказа.

След два мача за националния отбор на Аруба кариерата му тръгва нагоре: през 2014 г. подписва договор със Спарта Ротердам, който играе във втора дивизия. През 2016 г. влиза Ередивизи с отбора, в който вече е солиден играч. Той прекарва сезон 2017/2018 в Хееренвеен, а през 2018 г. е закупен от ПСВ за 5,5 милиона евро.

И все пак преди шест години никой не вярваше, че той ще стане професионалист.

„Целият отбор се засмя, когато той каза това. Казахме: „Денз, ти не си толкова добър, нямаш никакви технически умения“, разказва бившият му съотборник Шон Вербург. – Но характерът го води към успеха. Така че този, който се смее последен, се смее добре.“

Дъмфрис с двете си сестри и брат си.

Десен централен защитник е идеалната позиция за Дъмфрис, защото изисква много тичане. „Предпочитам да излизам напред при всяка атака. Винаги съм имал конски дробове“, заявява Дензъл.

И той не се заблуждава. Дори треньорът на аматьорския Барендрехт Есияс разказа колко е ядосан на момчето заради желанието му да изпълнява всеки свободен удар и да играе с глава в чуждото наказателно поле, сякаш е сам на терена.

„Трябваше да го забавя. Теренът сякаш беше твърде малък за него – щеше да му е по-удобно на 150 метра“, добавя треньорът.

Родителите му са първите, които забелязват свръактивност в сина си още в ранна детска възраст. Дензъл не можеше да седи на едно място, хвърляше се с топка из къщата, а в училище постоянно го гонеха от час, защото обичаше да говори. Родителите бяха викани в училището всяка седмица.

Майката решава да заведе сина си на лекар. Лекарят подозира хиперактивност с дефицит на вниманието. Час по-късно майката и синът излизат от кабинета и след кратка пауза се засмиват. „О, как се смеехме. Излязох след смъртоносно сериозен разговор, в който и двамата почувствахме, че това не е то. Дензъл е такъв, какъвто е. Разкъсах препоръчителното писмо [от лекаря]“, спомня си мама години по-късно.

След това нещата се подобриха. Дензъл стана по-съсредоточен, а когато се записа на футбол, се успокои окончателно.

За 20-ия си рожден ден – през април 2016 г., когато Дъмфрис вече е професионален футболист – татко Борис се прибира у дома със специален подарък. След като разгъна крафт хартията, Дензъл откри бронзова статуя.

На нея са двама мъже, които са изкачили половината от стълбата на успеха. На пиедестала беше изписано: „Цел, Стремеж, Дисциплина, Упоритост.“

Дензъл постави статуетката в спалнята на най-видно място – до футболните награди и плаката на стената с цитата „Цел без план е само желание“ (така казваше татко).

Няколко месеца след рождения му ден, когато Дензъл внезапно се раздвижил и получил повиквателна за младежкия отбор, семейство Дъмфрис било посетено от репортери.

Всички седнаха на кухненската маса и попитаха татко защо е взел статуетката, а не чисто нов скутер или чифт маратонки. „За да не си помисли, че вече се е изкачил на върха, отвърна таткото. – Той е само на половината път към успеха. В живота всичко е възможно, но трябва да предприемете действия. Можете да стоите на едно място, можете да се спънете или да паднете. Важно е да имате план, от който да не се отклонявате. Тогава са възможни много неща.

Тези думи подействаха. Дензъл фанатично се придържаше към плана, който го мотивираше още когато отказваше картофи в къщата на приятел и не ходеше да пие сладък сок с момчетата от отбора на юношите. По-ярките партньори никога не са били професионалисти, а той е в националния отбор на Холандия. И той вкарва голове на Еврото.

И никой друг не се смее.

Превод: Nostarbet

Видяно 26 пъти
Коментирай

Няма коментари.

Петър Недков
Петър НедковПетър Недков е роден в Плевен. Завършил е СУ „Климент Охридски“ София. Работил е повече от 20 години като кореспондент на водещи спортни ежедневници у нас, като е отразявал новини от спортния и футболния живот на България.