Любослав Пенев вече не е старши треньор на ЦСКА 1948. Едва ли някой е очаквал Супер Любо да се задържи особено дълго време начело на отбора, който домакинства в Бистрица. Тази раздяла беше ясна още с обявяването на назначението.
Лошото за Пенев е, че този път не беше начело на Царско село. Бяха прекрачени граници, след които път обратно няма. Да поемеш отбор, който претендира, че е ЦСКА и се опитва да отнеме историята, феновете, стадиона и легендите му – това е непростимо.
Любо плю на всичко, което някога е постигнал с „червената“ фланелка. А както добре знаем, много хора предадоха Гриша Ганчев през годините и той ги задраска с дебелия флумастер, но този път предадени бяха и всички с ЦСКА в сърцето.
Лицето Любослав Пенев не е Кирил Десподов, Антон Недялков или Спас Делев и ЦСКА 1948 от Бистрица не е Лудогорец. На всички е ясно с каква цел съществува въпросния тим, който играе с инициалите на най-титулувания български отбор.
Хората няма никога да забравят преминалите от „другата страна“. Неслучайно звездите им на Алеята на славата в Борисовата градина бяха заляти с бира и обсипани със стотинки.
Много хора във футбола ни решиха да оставят честта на заден план в името на парите. Видиш ли, щом не работиш в ЦСКА значи няма как да те вземе Берое, Локомотив, Славия или който и да е било друг отбор.
Сега и Царско село вече няма… Затова трябва да се мисли, докато е време. Понякога едно грешно решение може да натежи за цял живот.
Няма коментари.