Аспарух Никодимов – Паро пред Nostrabet: Левски върви по грапав път, което не е добре за футбола ни

Аспарух Никодимов е единственият българин, който е участвал в ½-финал в турнира на КЕШ, сега Шампионската лига, като футболист и старши треньор на български клуб. Паро, както е известен във футболните среди, играе на ½-финалите с екипа на ЦСКА през 1967 година, а през 1982-ра класира армейците за тази фаза като старши треньор, детронирайки настоящия европейски шампион Ливърпул.

Никодимов също е сред нашите футболисти, вкарали гол на финали на световно първенство. Той се разписва при 2:5 срещу ФРГ на Мондиал 70. Сребърен медалист е от Олимпиадата в Мексико през 1968 година.

С ЦСКА е 6 пъти шампион и 5 пъти носител на Купата на България като играч, а като треньор е направил „червените” 5 пъти шампион и е спечелил една Купа на страната.

За представянето на любимия си ЦСКА в Европа и у нас, за кандидатурата на Бербатов за шеф на БФС и защо националният отбор се мъчи, Аспарух Никодимов говори в интервю за Nostrabet.

Г-н Никодимов, хареса ли Ви футболът, който ЦСКА игра при престижното равенство срещу Рома в Рим?

– Харесаха ми, че играха тактически правилно, след като бяха добре подредени. Бяха и дисциплинирани в двете фази, търсеха гола. ЦСКА има бързи играчи, които му позволяват бързо да стига до наказателното поле на противника. На чужд терен играят по-добре, отколкото у дома.

Може ли ЦСКА да завърши първи или втори в своята група и да продължи в елиминациите?

– Всичко е възможно в тази група. Важно е какъв ще бъде подходът на футболистите и психическата им нагласа. Отборите сякаш показват друго лице в мачовете в този турнир, за разлика от първенствата. Не са свикнали да са на едно и също постоянно ниво през 3-4 дни, мисля, че по друг начин гледат на срещите в Европа и има спад. Ето, Рома спечели в Швейцария, но не успя да победи след това у дома. ЦСКА бе излъган от Клуж в София, но после взе точка в Рим. Клуж пък не се справи на свой терен с Йънг Бойс.

Дойде ли време ЦСКА София да свали Лудогорец от върха у нас?

– Трудно ще е, макар че всичко е възможно във футбола. Лудогорец разполагат с по-обигран отбор и натрупаха сериозна преднина в точките, въпреки че първенството дори не е преполовено. ЦСКА изгуби точки с лека ръка в последните срещи и ако продължава да се представя така, няма как да стигне лидера.

Докога ще продължава безумието да има две ЦСКА-та в елита?

– С оглед на създалите се обстоятелства, не се вижда как ще спре. За мен обаче нещата са ясни. ЦСКА е този, който играе на „Българска армия” и емблемата е негова. Иначе е най-добре да се прояви разум и ЦСКА 1948 да се обедини с ЦСКА. Така ще се получи един голям ЦСКА, както беше по наше време. Но се съмнявам, че ще стане, защото няма да могат да разделят славата.

Бившият цесекар Димитър Бербатов се впуска в битката за нов шеф на БФС. Как приемате неговата кандидатура?

– Бербатов е голямо име във футбола и безспорен световен авторитет. Той може и да няма организационен опит, но ако бъде избран, ще работи в екип със съветници. Дано обаче да случи на съветници, от тези, които искат да помагат на нашия футбол с идеи и възможности, а не от другите така наречени „съветници”.

Колко още националният ни отбор ще се мъчи?

– Вижте, след четвъртите в света, ние нямаме силно поколение. Не броя това на Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров, защото когато се оформяха като футболисти, четвъртите в света още играеха. Ние орязахме школите, загърбихме работата с талантите. Отборите ни купуват евтини чужденци и няма как при това положение да имаме и добър държавен тим.

Чужд или български треньор е способен да извади от пропастта държавния тим?

– Който и да стане, нищо не може да промени. Чужденците у нас спират развитието на българските таланти. Може би трябва да се постигне някакво споразумение между клубовете да ограничат бройката на чужденците, защото по закон не може да ги лишат от труд, а и знаете, че България е член на ЕС. Дори на някои от тях им издават български паспорти и играят в националния ни отбор. Това не бива да е масова практика. Един-двама легионери с родни паспорти в националния, да, но повече не е редно.

Вие сте сред най-успешните ни треньори, които никога не са водили националния отбор. Не са ли Ви канили?

– Когато бях треньор на Велбъжд, имаше някакви разговори с Иван Вуцов да поема националния отбор. Не се случи, а и на мен никой не можеше да ми казва или нарежда кои футболисти да поканя и кого да пускам в игра.

Какво смятате за катаклизмите в Левски?

– Левски върви по грапав път, което не е добре за футбола ни. Пожелавам му колкото се може по-бързо да излезе от тази неприятна ситуация. Когато нямаме няколко силни отбора, нямаме и силен национален отбор. Помня как по мое време, като футболист, имахме шест силни отбора. Пловдивските Локомотив и Ботев, столичните Славия и Локомотив, за ЦСКА и Левски да не говорим. Играх с олимпийския отбор на Олимпиадата в Мексико през 1968-а. Стигнахме до финала срещу Унгария и ако не ни беше ощетил мексиканският рефер, който изгони трима от нашите, ставахме олимпийски шампиони. А това беше олимпийският ни тим, представете си какъв е бил националният.