Борещият се с рак Иван Тодоров пред Nostrabet: Болестта ми отне всичко, но няма да се предам никога

Nostrabet.com
0 коментара
Иван Тодоров пред Nostrabet

Иван Тодоров е бивш футболист, който вече три години води битка с рядкото онкологично заболяване – остеосарком на меките тъкани. Младият мъж успя да обедини цяла спортна България в своята борба, а дори и спортисти извън пределите на родината ни. Иван за пореден път е в Китай, където се подлага на повторно лечение, след като се оказа, че разсейките в белите дробове агресивно нарастват обема си. Прочетете какво сподели Иван пред екипа на Nostrabet в следващите редове.


Иване, нека започнем от случилото се наскоро. Повече от две години води борба, беше на лечение в Китай, всичко изглеждаше, че се подобрява. И изведнъж отново те сполетя, а ти отново си в Китай. Страшно много хора те подкрепят, но ти най-добре би казал как се преживява и колко сили са нужни, за да се бори човек с рака?

– Последните ми изследвания показаха нарастване на метастазите и разсейките, които имах в белите дробове. Те, за съжаление, нарастват прогресивно. Това, че съм спортист и млад човек оказва положително, но и отрицателно влияние върху моето положение. Лечението и операциите в Турция, както и направените терапии, не помогнаха в моя случай. Имаше вариант дори заради мен да създадат „умни“ лекарства, които се изграждат на база заболяването. Обаче имаше толкова малко информация за моя случай, че никой не беше сигурен какво точно трябва да се създаде. Големият проблем в цялата картина е, че аз имам нещо, което почти никой не е имал. Един вид в момента аз показвам на докторите как трябва да се процедира. Мога да използвам метафората, че аз съм опитното зайче.

 

Колко време ще останеш в Китай и какви са прогнозите и съветите на лекарите там?

– В момента съм в Гуанджоу, Китай, където продължавам лечението си в болница „Фуда“, която е известна в цял свят с иновативните си методи за лечение на онкоболни. След направени изследвания стана ясно, че проблемът идва от бързото разрастване на разсейките. Затова изпратих до китайската болница своите резултати, а те ми казаха да заминавам при тях по най-бързия начин, ако имам тази възможност. Признавам си, че изпаднах в бездуховност, без вяра, в отчаяние, когато разбрах какво се случва отново… Полагам адски усилия всеки ден, за да съм тук на този свят все още. Нямах финансовата възможност да замина отново за Китай, ситуацията беше доста отчайваща и това ми повлия негативно на психиката. За щастие, след като споделих за пореден път в социалните мрежи ситуацията, просто нямам думи да опиша случилото се и колко много хора веднага ми помогнаха. Подкрепата и всичко, което хората дадоха за мен, успя да даде един пълен рестарт в съзнанието ми. Искам да кажа на всеки един човек, който участва по някакъв начин в моята кауза, че е специален. Без всеки един от вас не знам къде щях да съм сега. Не спирайте да бъдете добри, защото давате пример на хора като мен, и този пример е повече от всичко.

В началото на следващия месец влизам в болница, тъй като тогава ми изтича карантината. Престоят ми ще е около месец, като се очаква да има промени. Миналият път дойдох за 20 дни в Китай, но заради пандемията останах 4 месеца. Важното е да свърша това, за което съм дошъл.

 

Как се отразява на живота на един млад и здрав човек това да чуе страшната диагноза?

– Аз съм бивш футболист и активно спортуващ след края на кариерата си. В момента обаче съм 100% инвалид и се придвижвам единствено с патерици. Преди да чуя страшната диагноза, работех много нощем и се грижех за семейството си… Всичко това обаче в момента е немислимо. Мога единствено да извършвам нещо с компютър и телефон. С риск да вкарам драматизъм, ще допълня, че за мое огромно съжаление в личен план претърпях голяма загуба и от половин година съм разделен с майката на моя син Тео и нямам близък до себе си, от когото да получавам подкрепата в трудния момент. Болестта отне от живота ми и моите родители – те починаха от рак в рамките на 7 месеца. Изгаснаха пред очите ми, бях с тях до последния им дъх.

Искам обаче да отворя една голяма скоба – само аз знам колко много неща осъзнах през този период, колко много подкрепа получих, колко истински хора се появиха около мен… И все пак, ако сложа на кантар нещата, които получих и тези, които загубих – болестта ми взе много повече, отколкото ми даде.

 

Ти самият каза, че е имало хора, които се съмняват в думите ти. Какво би искал да им кажеш на тях? А и какво би искал да кажеш на хилядите, които като теб се борят с коварната болест?

– Искам да кажа на тези, които водят битка с рака, да разберат, че всичко е в тях самите. Да разберат, че всичко е в главата, в психиката, в това как третираш тялото си, как оставяш хората да се държат с теб и каква философия изповядваш. Абсолютно всяко нещо, всеки един детайл – хранене, говорене, обличане дори.. Всяко нещо е важно. Има дни, които са ужасни и с несравнима болка, но трябва да намериш сили. Винаги може да намериш сили. Аз съм спортист и съм свикнал да търпя, да се боря, да съм издръжлив. В световен мащаб има толкова много информация за болестта, за това как да се борим с нея, но моята истина е, че човек трябва да прави това, което усеща вътре в себе си.

Относно съмненията – трябва да кажа някои неща. Когато чух диагнозата, вярвах, че трябва да продължа напред. Моята философия беше да отдам цялото лято само на себе си. Да се опитам да се насладя на времето. Явно това, че показвах, че се опитвам да водя нормален живот, накара някои хора да мислят, че всъщност аз нямам заболяване или пък вече съм го излекувал. Хора, нали трябва да дам знак на заболяването, че не ми тежи и искам да продължа напред. Това беше причината това лято да правя всичко, което искам – да спортувам, да се забавлявам. Уви, резултатите показаха, че каквото и да правя, болестта си иска нейното. Моля ви, не си въобразявайте, че имам съвестта и смелостта да трупам материална облага на гърба на болестта и реалността. Мога да покажа епикризи, от които ще ви побият тръпки. Обещал съм на себе си да се боря до последния си ден.

 

Покрай борбата за живота създаде и фондация, в която се включиха бивши национали и редица чуждестранни играчи. Каква е целта на фондацията ти?

– Прибрах се от Китай и исках да продължа напред. Исках да дам пример, че човек може да намери сили да продължи напред. С помощта на група приятели учредих и основах Фондация „Бъдеще за Иван Тодоров“. Намерих съмишленик в лицето на национала Михаил Александров, с когото сме израснали заедно. Буквално за един месец успяхме да направим всичко законово, работихме много през този период. Там се набират средства чрез продажба на футболни и спортни артикули. Самият Александров ми даде възможност да имам колекция от екипи на най-големите във футбола – Меси, Роналдо, Модрич, Стоичков, Бербатов… Включи се и Любо Ганев. За мое съжаление след пускането на сайта, чаках с нетърпение да има развитие с разпродажбата на артикулите, но от 100 екипа бяха продадени не повече от 10 броя. И то бяха продадени на приятели, които са запалени. Например един мой близък от Бургас купи фланелка на Левски на Гонзо за 1000 лева, а цената ѝ беше 100. Вероятно малкото продажби се дължат на положението, в което се намира държавата и заради пандемията. Средствата на хората намаляха. Имам надежда, че когато се прибера от Китай, отново ще мога да задействам кампания, защото фланелките са уникални. Тук не става дума за фен артикул, а за истински фланелки, които са носени от най-великите играчи.

фондация на Иван ТодоровВярвам, че хората искат да помогнат и ще го кажа. До момента обаче набирането на средства обаче върви основно, когато ситуацията е критична за мен. А целта е участие не само в моето лечение, но и включването в каузи на други нуждаещи се и правенето на добро.

 

Да разсеем разговора и да поговорим за футбол. Ситуацията в родната действителност е доста нелицеприятна – загуби на водещите ни тимове в Европа, уволнения, липса на пари, редица загуби на националите. Като бивш футболист и като човек, който се вълнува от този спорт, съм сигурен, че имаш мнение за случващото се…

– Да, играл съм активно футбол, следя го изкъсо и имам мнение за случващото се. Футболът е на нивото, на което е държавата. Когато отраслите не функционират нормално, няма как да очакваме футболът да е в подем. Виждаме, че вече в класацията на ФИФА всички наши съседи ни изпревариха. А ако не знаеш къде се намираш, трябва да огледаш хората около себе си. А всички те са преди нас.

За съжаление поколението, което през 1994 година ни донесе много радост, се раздели по български. Започнаха да се карат, да има интриги, да се съревновават и доказват кой е с по-голямо его. В същото време школите са занемарени и детско-юношеският футбол е тотално занемарен, а собствениците на клубовете дават пари за съвсем различни от важните наистина неща. Пренебрегват се български таланти, липсват инвестиции в школите. Заблуждаваме се, че правим нещо, но има пълна дезорганизация в родния футбол последните 10 години. Младите играчи много бързо ги правим големи звезди и после много бързо залязват.

Явно не става по този начин. Виждаме, че примерно Левски се държи изцяло заради феновете, но е на ръба. Един клуб, ако работи правилно, има изходящи трансфери, има приходи от билети. И феновете не идват на стадиона, за да спасят клуба, а за да гледат любимия си отбор. Аз съм юноша на Левски от школата на Раковски, бил съм капитан на отбора. В същото време мога да кажа, че съм фен на ЦСКА, ходил съм в сектор „Г“ много пъти, но за съжаление в момента не мога да го разпозная като отбора, който преди подкрепях. Пълно е с чужденци за сметка на български играчи. Нямам против чужденците, те са работили, за да стигнат до тук. Но аз съм българин и искам да видя на терена наши момчета. Подкрепям клуба като резултати, но искам да виждам много повече българи в стартовия състав.

Ако изключим клубните пристрастия, смятам, че у нас имаме големи проблеми с мисленето, с работата с младите. Всички имат за пример един Кристиано Роналдо, който показва как с работа се стига до върха. В България се надяваме, че с час и половина на ден ще станем истински футболисти, но това няма как да стане. Ръководителите на футбола трябва да се замислят, че е време за нова страница. Трябва да се работи в името на това да имаме успешни играчи, да позволим на нашите момчета да развият потенциала си. Ако те се развият и успеят, това ще бъде стимул за всички други млади момчета, както и стимул за феновете.

Поздрави от Китай, бъдете здрави и не спирайте да вярвате!


Целият екип на Nostrabet подкрепя Иван Тодоров в битката му с коварното заболяване. Искрено му желаем да се справи, отново да бъде здрав и да се радва на любимия си спорт – футбола.

Ако и Вие желаете да помогнете на Иван в тази борба, може да го направите като дарите средства в личната му сметка или в тази на фондацията:

  • Unicredit Bulbank: BG90UNCR70001524025881
  • ЦКБ: BG86CECB979010B6433100
  • PayPal: paypal.me/ivantodorov
  • Линк към фондацията „Бъдеще за Иван Тодоров“: foundation.football
  • Иван Тодоров - банкова сметка
  • Иван Тодоров - сметка
  • Иван Тодоров - PayPal профил
Видяно 2 пъти
Nostrabet.com

Nostrabet.com

Напишете мнение

    Няма мнения, бъдете първия коментирал!