Христо Янев пред Nostrabet: Българският футбол се нуждае от план, а не от виновници

Nostrabet.com
0 коментара
Христо Янев

Треньорът на Миньор Перник – Христо Янев, даде ексклузивно интервю за сайта Nostrabet.com. Наставникът сподели как е приел офертата да застане начело на клуба, както и какви са краткосрочните цели пред него и неговия екип.

Янев не пропусна да засегне и темите около проблемите на българския футбол, заявявайки, че родният спорт се нуждае от ясен план и стратегия, за да тръгне нагоре, вместо да се търси постоянно вина в определени личности.

Младият наставник силно вярва, че настоящото поколение от млади играчи дава надежда за бъдещото, но подчерта, че трябва да се отнасяме с търпение към тези футболисти, като не ги порицаваме при първата отдала се възможност.


Здравейте, господин Янев! Измина една доста необичайна година за всички. Как бихте я оценили в личен план?

– Както за всички, и за мен годината беше странна. Радвам се, че отново съм на терен и имам възможност да работя. Трябва да се съобразяваме със ситуацията. Това е нещо ново и невиждано, но може да ме научи на неща, за които изобщо не съм се замислял преди.

До каква степен се промени животът на треньорите и на футболистите през изминалите месеци и до колко цялата несигурност пречи върху представянията на терена?

– Влияе изключително много. Никога досега не съм се сблъсквал с нещо подобно – да тренирам отбор от 10-11 човека, докато другите са в карантина. Трябва да се съобразяваш, че в отделни ситуации не ни достигат футболисти и трябва да викаме играчи от юношеския отбор. Тогава обаче влезе в сила забрана за спортисти до 18-годишна възраст да тренират. Това са неща, от които можем да учим много и неща, които ни карат да се развиваме.

От няколко месеца сте начело на Миньор Перник. Какво Ви накара да приемете офертата?

– Съгласих се веднага, след като разбрах каква е визията на ръководителите. Знаех, че ситуацията е сложна и деликатна, но исках да се запозная с хората на терена, за да видим с какъв потенциал разполагаме и да направим план. Сега вече започваме да работим и да изграждаме отбор, който да постига резултати и да има визия за бъдещето.

Към Вашият тим се присъединиха редица опитни играчи, с много мачове в елитната дивизия на нашия футбол, сред които Борис Галчев и Мирослав Будинов. Оптимист ли сте, че с тези попълнения Миньор ще избяга от опасенията за изпадане?

– Няма как, сами по себе си, тези неща да ми дават спокойствие, спокойствие може да ми дадат само резултатите. Тези играчи ми дават стимул да продължа да работя, защото знам, че те ще дадат спокойствие на по-младите играчи, които да съберат самочувствие и да изкарат най-доброто от себе си, на което са способни. Така ще имат хора, които да ги поведат в трудните битки.

Към Вашия щаб се присъедини и още една легенда на ЦСКА – Владо Манчев. Може ли да видим този тандем и в бъдещи Ваши съвместни проекти?

– Ние сме екип, имам голямо доверие в него и затова сме заедно. Манчев е виждал неща, които много малко българи са виждали и е бил на места, които повечето са гледали само по телевизията. Уповавам се на неговия опит и способности и в негово лице ще имаме човек, който да допринася за още по-добрата работа на нашия щаб занапред.

Вие самият сте от по-младата вълна български специалисти. Труден или лесен беше за Вас прехода от игрална кариера към тази на треньор?

– Преходът е доста труден, определено. В момента обаче съм далеч от наименованието „специалист“. Всеки ден работя, за да се развивам. Преходът обаче е сложен, защото когато си футболист имаш ясно изявени задачи, които са ти поставени, знаеш какво трябва да правиш. Когато си треньор, в голяма степен си зависим от групата играчи, с които разполагаш, както и условията, в които работиш. На трето място, зависим си и от подкрепата, която получаваш от клуба. Не на последно място, ние ежедневно научаваме нови неща, защото преминаваме постоянно през нови предизвикателства. В България е особено популярно да вдигнеш някого бързо и още по-бързо да го свалиш. За момента искам спокойствие и търпение към нашия екип, за да видим какво може да постигнем.

Чисто човешкият фактор ли е най-голямото предизвикателство пред един млад наставник?

– За мен треньорската професия е основно психология. В съблекалнята имаш 30 различни характера. В един клуб имаш и различни хора с различна настройка спрямо теб, затова трябва да балансираш добре работата си на и извън терена, защото всичко е от значение. Това е трудното, защото като футболист разчиташ само на собствените си качества, за да решиш дадена ситуация, докато като треньор трябва да минеш през редица трудни решения, за да достигнеш до момента, в който да постигнеш търсения резултат.

Зараждало ли се е у вас моментното чувство на безсилие от това, че Вие не може да решите сами дадена ситуация на терена, а трябва да разчитате само на футболистите?

– За един треньор футболистите трябва да са най-важното нещо. Не бих казал, че се чувствам безсилен. Всеки един неуспех ми дава стимул да продължава да работя и да се развивам, да изисквам повече от хората, с които работя, за да може да се получат нещата.

Българският футбол изживя една не особено позитивна година, с оглед на представянията на националния отбор. Георги Дерменджиев отнесе много критики, но при толкова изредили се треньори начело на националния тим, може ли наистина да търсим вина в селекционерите?

– Вина в България може да се търси по всяко време и от всеки, ние сме царе на това. По-скоро трябва да се вземат генерални решение за развитието на българския футбол и да се създаде план, който има ясни цели какво трябва да се случи в следващите години. Чак след това може да потърсим по-детайлно проблемите в националния отбор, за да постигнем успехите, които желаем.

От какво се нуждае в най-голяма степен родния футбол, за да тръгне нагоре?

– Трябва да се обръща внимание на подрастващите футболисти, на тези, които идват отдолу. Смея да твърдя, че притежаваме много талантливи, млади момчета, с които обаче не се работи правилно след 12-годишата им възраст. Дотогава те показват необходимите заложби, но след това се губи нишката, защото поколенията на другите държави, между 15 и 19-годишна възраст, ни превъзхождат във всеки план – физически, тактически, психически, индивидуален и отборен.

При скорошен разговор с Ваш колега той предложи да се взаимства модел, при който най-добрите юноши в дадена възраст да тренират заедно през седмицата и да играят с клубовете си през уикенда, за да се създаде по-голяма конкуренция. Приложимо ли е това като идея?

– Ако говорите за белгийския модел на работа, то подобно нещо присъстваше в България преди около 30 години, когато имаше спортни училища и паралелки, откъдето са произлезли редица големи футболисти. Ние затворихме всички подобни училища и прекършихме модел, който работеше доста добре. Вероятно оттам идват и част от проблемите ни.

Виждате ли потенциал в момчета като Доминик Янков, Валентин Антов, Даниел Наумов, Станислав Иванов, Кирил Десподов и други, които да се утвърдят на европейската сцена?

– Всички имена, които споменахте, притежават страхотни качества и талант. Към тях трябва да проявим търпение и толеранс, за да разгърнат целия си потенция и да им дадем възможност да играят в отбори с опитни футболисти, които да могат да им дадат самочувствие. Така те ще покажат всичко, на което са способни. Това е начинът, а не да ги смачкаме след един слаб мач. Всеки, в световен план, има такива мачове, но ние бързаме да смачкаме всеки, който е дръзнал да направи една крачка напред, вместо да го поощрим, за да продължава да расте.

Задава се нов квалификационен цикъл, този път за Мондиал 2022. Шанс ли е това за младата вълна да започне да трупа опит?

– Трябва да имаме ясен план и ясно поставени цели, за да развиваме тези таланти в зависимост от нуждите ни. Ако обаче си мислим, че още с първото си появяване на терена те ще поведат отбора напред в трудните моменти, то ние грешим.

И за финал – какво си пожелавате в личен и професионален план през идните 12 месеца?

– Пожелавам си да излезем по най-бързия начин от тази пандемия. Пожелавам на хората да са здрави и позитивно настроени към отборите, които подкрепят. Трябва да запомним, че ситуацията е сложна за всички, не само за професионалните спортисти. Съответно трябва да бъдем достатъчно толерантни към тези, които изпитват трудности, за да им подадем ръка, след като отмине тази обстановка и да могат същите тези хора отново да се изявяват, както желаят.

Видяно 101 пъти
Nostrabet.com

Nostrabet.com

Публикуване

Няма мнения, бъдете първия коментирал!