Бранимир Костадинов пред Nostrabet: Документи ме спряха два пъти за Манчестър Сити, „приятели“ ни подведоха

Nostrabet.com
0 коментара
Бранимир Костадинов

Бранимир Костадинов е един от най-опитните играчи във втория отбор на Лудогорец. В кариерата си преминава в няколко тима от родното първенство, а освен това е играл в Австрия, Шотландия и Словакия. Син е на мениджъра Петьо Костадинов. Разминава се с трансфер в Манчестър Сити преди години. Бранко даде интервю пред Нострабет, в което разказа с подробности за всичко, през което е преминала кариерата му.


Много хора са на мнение, че Лудогорец е класи над останалите отбори, не само като игра, а и като бази. Ти си част от втория отбор на тима, би ли споделил малко повече за условията, които имате за подготовка?

– Условията, с които разполага вторият отбор са абсолютно същите, с които разполага и първият отбор. Екипировка, медикаменти, апаратури за възстановяване не се различават. Терените са еднакви навсякъде, съблекалните… всичко!

Както те, така и втория отбор, а също така и отборите от по-малките възрасти разполагат също със зала за видео, на което се анализират всички мачове. Медицинският екип е на ниво Първа лига. Освен материалните работи, смея да твърдя, че Лудогорец се различава от почти всеки отбор в България с начина, по който се стремят да научат всеки един кадър на школата какво значи този клуб и какво трябва да бъде поведението ти както на, така и извън терена. Макар и клуб, който да няма дългогодишната история на Левски, Славия, Локо и Ботев, клубът в момента е номер 1 по всяко отношение.

Тясната връзка между Лудогорец и Лудогорец 2 е наистина голяма. Така както ние сме тренирали с тях, така доста от тях слизат да тренират с нас, а дори и да играят мачове. Като най-опитния футболист във втория отбор, смея да кажа, че разполагаме с наистина много добри млади футболисти. Не е случайно и класирането ни във Втора лига.

Вие нямате право на класиране в елита, но сте на трето място и се явявате като арбитър в битката за елита. Покачило ли се е нивото на Втора лига тази година?

– Нивото на Втора лига не мисля, че е по-високо от миналогодишното. Като цяло нивото на футбола в България доста спадна. Мога да кажа, че една от причините е начинът, по който се подготвят отборите. Бил съм в доста отбори, но наистина толкова интензивен и постоянен процес като тук не съм имал. За пример ще дам това, че няма човек от нас, който да свърши тренировката с под 5 км. И говорим за интензивни тренировки.

На мач съвсем спокойно всеки минава 10 км, защото се готвим добре през седмицата благодарение на хората, които отговарят за това разбира се. Това помага и в случаите, когато някой бъде викнат в първия отбор, той да бъде достатъчно подготвен да се справи с натоварването в отбор, играещ в Първа лига. И примерите ги имаме – Димитър Митков, Иван Йорданов и Димитър Илиев. Доминик Янков е изключителен талант, Дамян Дамянов е под наем в Ботев (Враца).

Играл си в Локомотив (София). Има ли специално чувство в теб в мачовете с „железничарите“?

– Да, изкарах една година в Локомотив София, но не мога да кажа, че има нещо специално, когато играя срещу тях. Първо, че това е било преди доста време, а и защото раздялата ни не беше от най-приятелските. Да, хората, които ръководеха клуба, бяха други, което има голямо значение. Сега виждате какво се случва, г-н Василев е локомотивец и благодарение на него отборът се върна от селските групи в професионалния футбол. Разполагат с наистина добър отбор, добри футболисти, някои от които и мои приятели като Марио Петков, Сашо Александров. Базата е доста по-добра от това, което беше, когато играехме в Първа лига.

Често играчи от първия отбор се подвизават във втория, за да поддържат оптимална форма. Случва ли се и обратното и очакваш ли да попадаш в групата на първия отбор?

– Както казах има играчи, които слизат да играят с нас, но това не се случва много често. Мога да кажа, че тези хора са наистина за пример на младите, защото по никакъв начин няма надменно отношение към който и да е било. Един Светльо Дяков например не само е идвал с нас на обяд, но дори е отказвал лентата, защото отборът си има друг капитан. Идва, играе на 100%. Наистина, повярвайте ми, това да дойдеш да играеш за втория си отбор е в плюс за теб, че натрупваш игрови минути, но е и много трудно да се мотивираш, защото знаеш, че идваш да играеш във втория отбор. А той, както Козмин Моци, Драгош, Терзиев, Доминик бяха пълни професионалисти и бяха мотивирани на 101%.

Шанс с първия отбор получиха доста момчета, а още толкова и тренират почти всяка седмица с първия отбор. Аз също имах тази възможност, играх и контрола с тях, но като цяло моят случай е друг. Аз не съм продукт на школата и не съм дошъл тук с надежди за нещо повече от там, където се намирам. Реалист съм и мисля, че макар и не свършил, моята възраст вече напредва. Мисля, че с опита си тук помагам на доста от младите футболисти. Семейството ми е в Русе, всеки ден се прибирам вкъщи. За мен, то е на първо място.

Играл си в Шотландия и Австрия, а за малко се размина с Манчестър Сити. Може ли да разкажеш какво се случи тогава, понеже информациите са, че заради гражданите отказваш предложение от Ланс?

– Ами шансът да бъда в Манчестър Сити наистина беше голям, но това, че България не беше в ЕС ми попречи да остана там. Хартс от своя страна се съгласиха цяла година да ми плащат и да се грижат за мен преди България да стане член на ЕС и съответно аз да получа право да играя за тях. Втория път, в който бях в Сити, те поискаха да остана като преотстъпен при тях, но доколкото знам, документално нещата не бяха изпълними. Тогава в Сити беше и Мартин Петров, който мога да кажа, че е изключителен човек и дори идваше да ме вижда в хотела, в който бях. Веднъж ме взе на вечеря, отидохме в един ресторант и честно казано в него, по мои спомени, имаше доста футболисти от Висшата лига.

За Ланс, това което се случи беше, че те не просто бяха настоятелни, а изпратиха договор по факса на баща ми. Това защо не го подписахме е нещо, в което няма да влизам в подробности, но да кажем, че хора, които бяха “приятели”, ни подведоха и в крайна сметка с времето разбрахме какви са. Не съжалявам за нищо, защото всяко нещо, което се е случило вярвам, че е било за мое добро.

Знае се за финансови проблеми в доста от клубовете, през които си минал. Заради Черноморец пък отказваш на Белинцона. Това ли са най-трудните моменти в кариерата ти?

– Честно казано, заминаването ми от Шотландия беше заради финансова криза, но другите клубове, в които бях, реално влезнаха в криза след моето заминаване. До този момент, и Черноморец и Дунав бяха добре финансово. Дори Черноморец бяха с проект, който Лудогорец в крайна сметка реализира. Белинцона беше по-скоро нещо, което се радвам, че не се осъществи, защото нямаше и грам съмнение в мен, че не искам да бъда там. Градът беше едва 2-3000, базата беше наистина доста зле, аз говорих само английски и всичко клонеше към това да не искам да остана там.

Дунав, от своя страна, изпадна в тази криза след като си тръгнах, по ред причини, които не искам да назовавам, но със сигурност някъде някой сбърка. Това е и отборът, към който единствено имам по-специални емоции в себе си. Виждам, че сега клубът се стабилизира лека-полека и съм сигурен, че времето, в което Дунав ще започне своето изкачване нагоре, не е далеч. Отборът има база, има прекрасен стадион, градът обича отбора си, феновете, които обичат отбора, са зад него и го подкрепят, младите хора, които се хванаха да помагат на клуба, са дунавци, вечният капитан Диян Димов е там.

А кой е най-трудният ми момент? Може би това – начинът, по който си тръгнах от Дунав. Хора, които познавах с години, ме използваха и накрая изчистиха ръцете си с мен, но мога да кажа, че тези хора вече не съществуват за мен. Радвам се и че не са част от клуба. Последваха 6 месеца, в които бях без отбор, много обаждания, много “изчакай, не отивай никъде”, а повярвайте ми, за един футболист да е без отбор е може би най-гадното нещо след това да бъдеш контузен. Благодаря на моето семейство, че беше до мен през този период и в крайна сметка, мисля, че всичко което последва след това, си струваше.

Мислил ли си какво ще правиш след края на кариерата си? Дали ще се ориентираш към треньорство или ще последваш баща си в мениджърския бизнес?

– Да, мислил съм с какво бих се занимавал. Имам нещо в главата си, но на този етап не искам да изпреварвам събитията, а искам още малко да поиграя. Времето ще покаже какво ще се случи. Разбира се, винаги е добре човек да гледа и малко по-напред в бъдещето. Разговарял съм на тази тема и с баща ми, от който мога да получа полезни съвети и подкрепа.

Видяно 173 пъти
Nostrabet.com

Nostrabet.com

Напишете мнение

Няма мнения, бъдете първия коментирал!